Понякога луната не заспива
и сънища не праща на адрес,
тогава всеки в себе си открива
различни тайни, спомени, във смес,
която често и звезди взривява. ...

Косите и
времето не чака ме
при нея да прегърна
в легло през кръста
искам само да се потопя ...

За Август има хиляди слова -
та той е сладостта на всяко лято.
Прегръдката на мека топлина,
мечта с криле на подранило ято
За Август има хиляди слова – ...

Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори. Въпроси за живота, вярата, морала, ценностите, мечтите, компром ...

Летя по пътя на мислите,
бягам от покоя на деня,
за да почувствам силата,
да върна прежния ритъм
на бурята в чувствата. ...

Да напишем историята от смешната й страна
СОРЕНТИАДА -1
На 30 юни година 24-та сутринта, с куфарите стари в автобуса нов, „Златна лира" натовари мечтите си. Какъв живот суров!!! Сбогом на града, на улицата прашна и на обичта, която свършва страшно... В джоба без билет, с еднопосочен зов, а в сърцата ...

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...

Животът е сянка.
Миг.
Отблясък.
Трепване на пламък в буря.
Сякаш никога не сме били тук. ...

Преди светът съвсем да се погуби
от собствения си водовъртеж,
преди да ослепеем от заблуди
и укротим нелепия стремеж
да вземаме, да трупаме с години ...

„Смъртта разпитва вече кой си“
Кръстьо Раленков
Защо ѝ е на нея да разпитва,
когато даже отговор не чака?
Върви към теб, мечтите ти подритва, ...

Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та,
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...

На стените сиви, в малка празна стая,
Самотно огледало на ръждив пирон виси,
Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,
Закърпени завеси спират светлите лъчи.
Потънал в прах, пред огледалото забравен, ...

Красота от глина
(На Петра)
Там далече, на Гоце Делчев в града,
на югозапад в нашата красива страна.
Една добра жена вае от глина красота, ...

В долината на цветния рай -
детелини, синчец, теменуги -
се простира вълшебен безкрай,
в полет пъстър - букет пеперуди.
Аромат на зелени треви ...

Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...

Балкана ридае. Душата му стене.
Кръвта му припламва вековните вени.
Приспивно управници в медии баят.
Високо е Бог, а далече е царят.
Там, дето долавяхме стъпки хайдушки, ...

Не ме набутвайте сред нафталина
на вашите предиплени капризи.
Доброто като влак край мен премина
и нямам, всъщност ни едничка риза.
Юмруците ми кокакалести – два са ...

Възкачила се блондинка
по стъпáла, кат за снимка.
Попривдигнала полата,
и подбелила бедрата.
Аз я следвам неотлъчно ...

Събор на вещици
или вещеви склад за вежди.

В НАЙ-СВЕТЛИТЕ СЕЛЕНИЯ НА БОГА
... в най-светлите селения на Бога след миг ще се покрия до зори,
навярно да заспя, все пак, ще мога – без работа, без дом и без пари,
живея – син на сетната Надежда, да бъде утре по-добър светът –
за едного Бог злато да отрежда, за другиго – любов и дълъг път, ...

Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
– Хей, споменѝ ме в няколкото стиха!
От скрина ли на маминка извадих ...

О Т Г О В О Р Ъ Т Н А Г О С П О Д
"Денят се познава по утрото",
а какво ще е то в деня на Големите Катаклизми...?
На какво ви приличат пламтящите,огромни огньове,
с кълбестите грамади от черни пушеци ...

Любов ли
Любов ли е — да бъдем в стаята сами.
Фенерите без шум да се люлеят.
Да пием виното на глътки,
бутилка да е старата резерва. ...

Стих
Ще пиша стих на лунна светлина
за образ връз трептящата вода,
ще сложа рима, мистерия, зов,
както става при първа любов. ...

Не плачи, не и тази вечер,
отхапи парченце от нощта,
изпий до дъно чашата с тъга,
освободи дъжда от светлини,
и потопи се в бляскави реки! ...

Когато човек се научи...
не само от живота да смуче,
Любов да раздава и да не търси слава...
тогава ще я бъде нашата Държава!
Но злото пропито е здраво. ...

Свето Преображение е ден
за народа на Странджа свещен,
маяк сочещ към свободата,
знак да се започне борбата,
знамето на бунта да се развее ...

МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка. ...

Та, викам си – ръкави ще запретна
(нали съм домакинята у нас?),
вечеря чудничка ще спретна,
та милото да ахне от захлас.
Реших да сготвя нещо „по- така“, ...

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...

Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...

Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измами ...

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.
Прозорците се кискат със звездите, ...

Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта.
Отвън стои поетът. По улиците скита. ...

НАШАТА СЛЯПА НЕДЕЛЯ
... мечтата ми не е така голяма,
два века па́ри – въгленче във мен –
как искам да те заведа при Мама
и тя да те прегърне някой ден! ...

Салют топовен от
спори тополови

Мойта булка - на финала
взе че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това… не я възпира ...