"Никога не сме го мамили народа,
просто ни гали с пипала октопода!
Не желая аз детектор на лъжата!
Не крада, просто взимам парата!
Никога българите не съм ги будалкал аз, ...

Чуваш ли?
Пак вали.
Не навън,
а в мен.
Капките - ...

Денят беше дълъг и всички у дома чакаха с нетърпение времето за сън. Но хем им се искаше да заспят, хем не можеха. Сутринта бяха получили покана за сватба и то не къде да е, а във Виена. Омъжваше се най-добрата приятелка на тяхната майка. И не само това – Ники бе поканен за детски шафер – да носи ко ...

Кои сме ние? Има ли ни днес?
Били сме вчера… Ще ни има утре…
Достигаме на точния адрес,
щом болка или старост ни разтърси.
Препускаме в безумна суета ...

Още съм жива. Морето е в мен.
Милва с огромни кристали солта му.
Рой водорасли ме вземат във плен,
сякаш наметнали голото рамо.
Кораб ми маха с червени платна - ...

Бях студентка първа година и все още не мога да забравя мисъл на наш преподавател във ВТУ: “Ако може да изпълните пет процента от планираното за деня, това е голямо постижение“... За времето, става дума... Времето - нашият живот... Дар от Бога... То е най- ценното съкровище, което притежаваме, защот ...

Тръгна Тошко през баира
без дори да подозира,
че Балканът ще прекрачи,
между Варна и Карачи!...
Ще се ражда!… И умира, ...

Първи април OMG , чудеса се случват, такива, дет са се крили толкова време и .. изплуват
😊 Първоаприлско настроение (нетърпеливите могат да го пропуснат)
Амиии денят започна мокър до кости, навъсен, чадърен, глъчка от улицата, дето яростно Защитниците на Празника бяха развели плакати ‚ настояваха ли ...

Забавлявайте се.

Архимеде, Архимеде!
Какво си смятал,
какво си гледал?
Сметката излиза крива!
Крива на живота ни засукан. ...

Натрупа ми се много напоследък, месеци минават!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.! ...

На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.
Очаква своя годеник, ...

Сърцето ми към твоето расте,
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир ...

Пристъпи озарен,
тунела загърбил преходен;
бидейки поетапно обновен,
със светлина напоен!
Във вярата върви, ...

Разчу се по вси баири-
продават се манастири.
Наведнъж ги дават, изцяло,
че били боядисани в бяло.
Как човек да се заеме ...

ЕП. 21
ИНТ;НОЩ; В КОЛА.
Родителите на Ангела пътуват към болницата. МАЙКА ѝ не спира да плаче.
МАЙКА
Аз съм виновна. Аз съм виновна за всичко. ...

Зарко беше будно, наблюдателно, живо и схватливо дете. Не можеше да стои дълго на едно място, кипеше от енергия, беше като навита пружина. Ходеше до единствения магазин и пазаруваше каквото му нареди баба му. Не беше голяма пенсията на баба Надежда, но спастряше някоя пара и така двамата поменуваха. ...

Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...

“Спете сладко слънчица,
мои милички деца.
Мама нежно ви зове,
малки, диви богове.
Укротете се сега, ...

КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...

Дойде време да разкрия истината. Казвам се Данута Козал на 25 години от Краков Полша. Дойдох да уча Българистика,тъй като бях бременна и исках да запазя това в тайна. Измислих Слав Кр. Коруба за да упражнявам Българският си език. Мисля , че се справих прилично. Само Маестрото и Кан Анани заподозряха ...

Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...

Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...

П Е Т А Т А П О А Н Т А
В историята на човечеството до тук
съществуват четири основни открития,
всичко останало е само наченки на звук,
който внимателно е повит в тяхната сянка. ...

Аз се гмуркам във мрака -
там не светят звезди.
Кой ме долу, мен, чака -
в тез дълбоки води?
Тъй е тъмно тук. Жалко.... ...

Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите. ...

ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...

Заплачи...
Заплачи, за да заплача аз...
Нали от мене част Си.
И аз от Теб съм част.
Сълзите крият се от мен, ...