Какво е по-нежно от тази жена,
която те гледа свенливо, с Обичане,
която зове те копнежно с бедра,
която е твоя в заветното сливане
не само на голи тела... ...

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...

Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...

Всеки човек е различен затова и всеки реагира по различен начин когато чуе "обичай себе си". Мисленето на един човек зависи от неговата осъзнатост. Хората на които понятието любов към себе си е чуждо, започват да философсват, че това е егоистично.
Аз пък мисля, че е нужно да обичаш себе си за да се ...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...

„Човек струва толкова, колкото струва думата му“- каква сила крие, мъдростта народна ... Всеки, който уважава себе си и държи на своя авторитет, трябва да говори честно ... И на всяка цена - да държи на думата си ... Като в популярната поговорка: „Казана дума - хвърлен камък“... Да се отричаме от да ...

Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...

Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...

На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...

Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...

Днес втори тир се обърна на абсолютно същия участък край Плевен, където на 31 март, преди два дни, загина 12- годишно момиче. Това се случва при мокра настилка и при двата случая и превишена, несъобразена с пътните условия скорост. Шофьорът на тира от днешната катастрофа твърди, че е карал със 75 км ...

В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...

Красива е нощта,
когато прегръщам моята самота
с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.
Когато в мислите ми появяваш се ти,
когато виждам твоите влажни диамантени очи, ...

Щастливите хора сънуват ухание,
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...

Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...

– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...

Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...

Не идваш във съня ми
като неканен гостенин,
не сядаш тихо
и не ме поглеждаш.
Не обичаш да се взираш в тъмното, ...

Имам си и аз болежки.
Чух професор открил е панацея.
Не мисля, че са толкоз тежки
за да се лекувам със Левзея.
Стягат ме гърдите, сърби ме и небцето. ...

Невинното време
гледа с насмешка
на човешката глупост.
И учтиво нехае.
А съдбата човешка ...

Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...

Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...

ЕП. 31
ИНТ: ВЕЧЕР;АП. АНГЕЛА;ВХОДНА ВРАТА
АНГЕЛА отключва входната врата. Влиза в коридора. Събува се. Поглежда към чехлите си. И двете са мокри. Започва да се смее.
АНГЕЛА
Пак ми е сърдита. Ех, тази Бела. ...

Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...

Сив ден живот на пауза в миг секунда
връхлита да се запитам толкова сам
да се върна или продължа но накъде
вярвам и искам въпрос на време
пауза или миг ...

"To be or not to be"
Студено дуло в слепоочието
е възмездие за дебелоочието.
За поруганите ни въжделения,
за подмолната инсценировка - ...

Зора. Рисува с пръсти слънцето в небето
по облаците златни чудеса.
Дъхът на вятъра събужда из полета
магията наречена цветя.
Дърветата подготвени за бал ...

Април
Април пристигна с дъждове,
и сякаш страдаше душата.
Април донесе цветове
от сивото на светлината. ...

Обичам къдравата тишина,
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...

Ehi, amore
Ehi, amore
ti ho visto nelle segrete dell'oscurità,
le atlete ti correvano dietro con le frecce,
inebriato dalla follia dei vini vecchi, ...

Cerc de roșu
Nu mai simt nimic.
Două uși mi-am sculptat în inimă,
una de intrare, alta de ieșire.
Am îmbătrânit cumpărând brățări de magie albă. ...

*
дъждът спря
криле размаха
тоалетната хартия
* ...

Като погледнеш историята
на човечеството, хората са си все същите глупаци, които се избиват взаимно. Разлика има в технологичния напредък, от който няма много полза, защото е все тая, дали ще умреш от стрела или ядрена бомба. На преден план винаги излиза агресията, което е много жалко, за едни уж ра ...

О Т К Р О В Е Н И Е
Извинявам се на всички ония,които
смисъла от анонса в сайта не могат да схванат
по темата,чиято нишка в него е скрита-
нататък стилът ми непроменен си остава. ...

ВИНАГИ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
Обичам
летищните писти и терминали,
облизани от шума ...

Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...

Затихна силата на лятото
и огнените му вълни потеглиха на север.
Видях в далечината зимата
красива
като сняг и лед. ...

Как да те стигна?
Далеч си от мене.
Аз леко пристъпвам, но чувам шумене
от стъпките твои.
Тръгвай... разбирам. ...