Не, не става въпрос за това, че националният ни отбор по футбол се е класирал за Евро 2026. Най-малкото, защото през 2026 година има световно, а не европейско първенство. Иначе сигурно щяхме да се класираме за Евро 2026 по футбол. Ама някак по втория начин - отборът ни е супер слаб, но с някакви сен ...

Когато ме грабне
водовъртежът
на черната вода,
златна няма как
да изплувам. ...

Българският народ не се е родил от мълчание и търпение – а от момента, в който те са били разкъсани. Истинската му сила не се корени в страданието само по себе си, а в преобразяването му – в песен, в поезия, в бунт, в съзнание за собствено достойнство.
Ницше би нарекъл този процес "преоценка на всич ...

Погледна ме невинно и разбрах,
че само теб бих следвал на Земята.
Бе центърът на вечно лято -
усмивката ти - слънце в мен изгря.
Сияние погълна ме и помня още ...

Пак към теб ме повеждат по памет сокаците криви,
но площадът сега е смълчан и нашир, и надлъж.
Само вятър бездомен, врабчета и гълъби сиви
по гранита, износен от срещи, раздели и дъжд.
Два хотела мълчат пред олтара на брачният кодекс ...

Бенгалски пламъчета мигат
и тъмнината се пропуква тихо.
Светулковите светлинки не викат,
съкровището им блести нескрито.
Смалявам се докосната от прилив, ...

Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна ...

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.
За миличка наивница добричка ...

1. Лейди Гнустър гледа порно за да се образова и после пробва наученото...
Когато вече всяко движение е перфектно, значи е готова за лорда...
2. Лорд Джордж извежда лейди Гнустър на пикник, който в 1 момент преминава ф диф секс...
- О, никога не сте били толкова страстна, милейди...
- И вие, на мое ...

ВТОРА ЦЕДКА ЖИВОТ
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем. ...

Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед, ...

Лакти сгънати
върху сгъващи лакти –
човекоподобните на фотьойла –
патериците са за седеж преклонèн
на човечета ...

***
"Великодушието е признак на сила."
Това е преписвано на Гай Юлий Цезар...
Но това не му е попречило след Триумфа
в Рим след победата над галите,където ...

ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕНЕ В КРАЕН СЛУЧАЙ
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф. ...

Стоя сред някакъв си пясък...
И шум дочувам. На море...
В очите – хиляди отблясъци –
дали слухът ще разбере
неясни шумове долавяни? ...

Порция по рецептурник:
помачкано блудкаво ястие-
меню за всеядностност ящна.
Заблудена калинка с крилцата си
(подправка пикантна) ...

Защо боли
не би разбрал
ако не си го имал в себе си
необозримото
неповторимото ...

Срещна ме морето със усмивка,
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...

Буквално преди дни излезе от печат романът на Владислав Тиков "Томление". Това е един много силен роман. Прочитът му предефинира смисъла на онова съдържание, което обичайно се влага в термина томление, превръщайки го във висше трансмисионно състояние на духа между нашия и отвъдния свят. Но до това с ...

Душите ни ще светят, ще блестят,
дори без помен, черен поп и жито.
Така ще ни запомни този свят –
с написано, изпято... И изпито.
И ще се пръкне тъничък филиз, ...

Казват, че след всеки стих...
Поетът по-мъдър става.
По-смислен и с слово
любов дарява.
Но дали е така, а истината ...

Смокините зоват на юг,
където изгревът е буден.
Нахлува зима, но напук
душата към морето плува.
И гали меките вълни, ...

Едва е юни, а листата капят
и няма пъпки, няма плодове.
Нима изпратил някой е проклятие –
сам се прегръщам с двете си ръце.
Усещам студ, макар да е горещо – ...

Има такъв народ, има!
Народ от всякакви народности,
ала със корен Български!
Народ от кол и от въже!
Народ от пекани мъже! ...

Днес не дойдох. А в църквата венчават
отците двама. Множество сватбари,
черешата от срам поаленява
и ѝ се иска гръм да я удари.
Днес не дойдох. Душите светят в мрака. ...

Подарък аз за моя син,
За вас, читателите мои,
Искам да направя - скромен.
Гайатри, мантрата природна
И ведична искам да ...

. Възможно е и не съм сигурна, прекрасната инициатива на Плевенска община, която предизвиква у мен и близките ми възторг, да съществува и в други населени места у нас ... Ако е така, би било чудесно ... Браво на Кметството на Плевен, начело с д-р Христов, мой ученик! Вече повече от месец, покритите ...

Пролет надникна в гората ни пак –
чакана, искана, носеща радост!
Слънцето плахо подаде й знак:
— Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят, ...

Ще се мъчи ли дълго?
Ако всичко е направено както трябва, ще умре за миг. Използва се дебело въже, намазано със сапун, за да се стегне лесно. Прави се голям възел на примката, който се слага от лявата страна на врата и при рязкото пускане от високо, директно се чупи.
Как може да объркаме нещата и да ...

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...

Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...

Пазят алеите целувки от лятото,
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...

На болката след адовите пещи
вървя към себе си и по-нататък,
но восъкът на траурните свещи
в душата ми оставя отпечтък.
Разпънат до Христос, като Варава, ...

Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-
думи, в които някога вярвах без страх.

А вчера бях цяла - жива и силна,

без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака,
 ...

Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...

ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...