Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка ...

Дядо Коледа, не премина
без тебе и тази година,
в шейната сте със Снежанка.
Аз и братчето сме двамка,
имаме си мир, храна, ...

Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, ...

Днес Ники имаше рожден ден и много се вълнуваше. Беше си избрал торта във формата на шахматно поле, с фигури от бял и млечен шоколад отгоре. Приличаше на истинска шахматна дъска с фигури за шах. Само че много вкусна.
Очакваха гостите около десет и половина сутринта. Майка им бе направила вкусни санд ...

Тој беше еден од многумина
и сакаше да го сакам,
дури ми носеше
полиња со афион.
Женственоста ми беше на штрек, ...

Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша, ...

На избледняла снимка от стар албум -
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин, ...

С огромни усилия той,
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора… ...

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.
Пътеките сами мълчат, ...

Ежедневки 168
1. Маскирах се, като дамска съблекалня... но дами не видях...
2. Яйцата си ги боядисвам само... с червило...
3. Тежа си на мястото... като надгробен камък...
4. Паднах в краката на хората... и ме прегазиха, като говеда... ...

И споменът за дядовия двор
със миналото мъртво ще те плаши.
Валери Станков
Самотата търси нови времена.
Самотата живее в спомените... ...

С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...

Б Е З Н Ю А Н С И
Животът не е даденост,а Предизвикателство,
ако се дърпаш и не желаеш,да го приемеш,
той те връхлита със своите издевателства
и те шамаросва по дупето, ...

Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...

– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...

Там, в полето,
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...

,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...

СОНАТА ПРИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Опитах се да си простя за всичко –
за писъка, в сърцето утаен,
заблудата, че ако те обичам,
то непременно ще останеш с мен. ...

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...

Лъскав ,ланец,пич от класа...
Думите му нямат смисъл скрит.
Хубавец,хвалебствено към себе си
държи се,че чак се мисли за велик.
А той ...е ,низше ,същество,мерзавец!? ...

Потропват из заспалата гора
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...

КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...

Има ли острилка за мојот вид?
Има ли втор живот
за мушмулата што ја гризнав
дури бев бесна?
Зависноста од книги ...

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...

дъщеря ми замина
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

Някъде отвъд времето, отвъд картите и пътищата, се носеше легенда за Бар за самоубийци.
Името му звучеше страшно като черна камбана, и мнозина трепваха само при споменаването му.
Говореше се, че барът стои на ръба на висока пропаст, че вратите му се отварят само за онези, чиито души вече са прошепна ...

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...