Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...

Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...

Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...

Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...

Тази нощ да забравим какви сме били и свещица да палнем за утре. Тази нощ е по-свята от многото дни… Божи син се роди!!! Да спаси и богати, и бедни - от омраза и страх, от безумство и гняв… за да бъдем по-добри.
В навечерието на коледните празници, Представителният женски хор „Златна лира“, с дириге ...

Нещата са такива, каквито са,
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...

Ветрец тихо стене.
Болни вести разбиха мечтите му.
Свидетел на скръбна картина.
Ридае приглушено - шепне в мъка.
Пчела кацнала на нея - на любимата му роза. ...

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...

Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...

Всяко едно дете
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...

Не искате, но време е.
Хайде да си вървите, време е.
Нощта ще ви запомни, време е.
Е, вярно, желаете с добро -
вървете си с добро! Време е. ...

Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...

От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...

Нощ
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...

Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...

Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да ...

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...

Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...

По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...

Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...

Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...

Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...

Това чудо, разбирайте "демо" е от времето когато ми се стори, че Брус Спрингстийн нещо взе да издиша, а пък все някой трябваше да поеме знамето, и на-не се стърпях

Линкин Парк-"Вестителя"
(Албум-"A Thousand Suns")
Когато чувстваш, че си сам
Откъснат от този жесток свят
Инстинктите ти казват да бягаш ...

Линкин Парк-"Толкова далеч"
(Албум Hybrid Theory 20-th Anniversary Edition)
Избави ме сега...
От тази бъркотия, която сътворих...
Всички души са си отишли... ...

По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...

Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...

неизживяна
любовта при все че бе -
в сърца остана
и се запечата - и
светлик бе в мрачината

благословена
декемврийска синева -
в очакване на
Млада Бо̀га - и смирена -
и с Любов скрепена

Пристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. Мъдреците в рода ми се опитаха да ме подготвят за днешния ден. Уви. В този злочест момент всякаква подготовка излетя от мислите ми. Силата на опиата, който бях ...

Линкин Парк-"Бягство"
(1998 Unreleased Hybrid Theory Demo)
В центъра на тишината...
Минават през ума ми яростни мисли...
Плътен дим и мигащи светлини озаряват стаята... ...

НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла. ...