Блок цехове - фабрика.
Блок магазини - мол.
Блок апартаменти - кооперация.
. . .
Блок сърцев - саркофаг.

Душата е бронирана, сърцето спи,
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...

Погледни звездите в нощното небе!
Толкова са много и така далече.
Коя е най-красивата за тебе?
Коя усещаш, че е твоя вече?
Изчакай докато се появи зората, ...

Спокойствието си избрала,
но в него липсва топлина.
Страстта е вече отшумяла -
и тъй изнизвам го деня.
Не търся ласките на друга. ...

Годините 65 побрах ги в сърцето.
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...

Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...

ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 13: Аз умрях?
Започнаха хладни дни да се редят. Ту дъждовни, ту облачни. Слънцето се появяваше или се криеше. Бяха приятни освежаващи зеленината дни. Всичко ухаеше много приятно във въздуха. Уханието караше самодивите да се вълнуват и макар да не харесваха дъ ...

Здравей, драги ми читателю! Искам да ти разкажа една история. История за една лудо влюбваща се и обичаща с цялото си същество душа. Разказ за вечната любов. Разказ за неосъществената навреме, но никога забравена любов. Разказ за неизживяната, но дълбоко преживяната любов – любов, която не бе само из ...

Липсваш ми ужасно много.
Искам те до изстъпление.
Писна ми да казвам "Сбогом!"
Слабостта ми е спасение.
Вярата ми се стопява, ...

Потапям се във влюбената пяна
на този обещаващ майски ден,
лъчите ти обличам, ще остана
в най-слънчевия порив, съкровен.
И после по минутите ще тичам ...

Цял живот лутане, щуране...
между успехи и тежки провали
с малко прегръдки между деня и нощта,
с тежки запои при приятели стари.
Цял живот търсещи, спорещи... ...

С природата в синхрон сме —
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам. ...

Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...

Сините очи бяха капан.
Гилотина за обвинените в наивност.
Черна дупка за любопитните.
Водовъртеж за изгубени моряци.
Те бяха маската на екзекутор. ...

И ето пак,
на път отново,
с поглед в празнина насочен
и мисъл,
блуждаеща далеч из небосвода. ...

Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи, ...

Безбрежно море,
Маргаритка с чадърче и следобеден сън,
Скритите сенки почиват зад ъгъла,
А вълничките нежно докосват брега навън.
Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг! ...

МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...

19. Събуждане.
Беше му жал да я събуди, но времето ги притискаше. И все пак го направи след 4, а не след 3 часа, както бе решил първоначално.
А междувременно десетки пъти бе поглеждал и телефона, но чудото не стана. Покритието така и не се появи...
За сметка на това в очите на Мел най-накрая светеше ...

Осъзнаване на действителността
Всеки ден – един живот е.
Със съдържание да се изпълни
Е необходимо, за да се
Душата храни, тялото ...

часовникът/ми/ с форма на кон
все по-бавно премества стрелките
по-бавно
по-бавно
по- ...

Сърцето ми е храм, в който има
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам - ...

,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...

Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го с ...

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна? ...

Бамбино.
Казино.
Градина.
Чужбина.
Лимузина. ...

Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...

Дъждовно е и важно, ще открия,
че съм щастлива в тази водна фаза.
И капките дъждът ще ми пришие,
по мене как блестят, сам той го каза.
Вървя засмяна в празничната дреха, ...

Не ми се прибира в покварния дом,
да виждам стените му сгънати в сажди,
да счупя хатъра на здравия стол
и грозно да фъфля на няколко маси.
Аз тук ще остана – ...

Ямболската музикална банда отново
обра овациите на зрителите в парка!
Приканваме гражданите на града:
да бъдат отново бдителни по време
на предстоящите събития в Нощта на Музеите!🤫

Чрез стиховете ние живота си допълваме.
Защото в реалния все нещо не ни достига,
все обувката ни стяга и важното ни липсва.
Нещо празно остава и сами го дописваме
и пишейки, с рими изживяваме мечтите си. ...