Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. ...
Не искам да бъда, Пророк...
не искам да плаша и Бог.
Но Светът тъй се обърка, че, Бога ми,
загива най стария, Европейски Народ.
Народ който Света е създал, ...
От София до Тирана: Един автобус, две деца и няколко абсурда
🇧🇬
В 5:00 ч. сутринта майчиният ми глас прозвуча като сирена в апартамента на брат ми в София.
– Ставайте! Ставайте, казах! Закъсняваме за автобуса!
Двете ми деца, по природа нощни животни, се опитаха да се престорят на възглавници. Едното си навря главата под одеялото, другото просто изсумтя и се извъ ...
4 част
В един момент попадам на мой съученик на име Филко. По прякор всички го знаят като Фил. С него сме по-така на ти един с друг. Когато в някоя полемика вдигнем емоциите, той се обръща към мен с Тъпчо, а аз към него с Знайков. А иначе пълните „духовни“ имена, които сме си дали, са за него - Знай ...
Светът прогнил от дълго във ужасни тръпки,
се мъчи да избегне косата на смъртта.
Продажни политици точат алчно зъби
за руските залежи,диаманти и злата.
Но няма да допусне Тя втори Сталинград. ...
Изчерпах града и душата ми стене -
Обгръща, натиска ме днес сивота.
Искам да снема аз тежкото бреме,
Стискам последна банкнота в ръка.
И запътих се, смазан, да си диря късмета - ...
Слънчев ден!
Навън е слънчево и топло,
и въздухът е осипан с пролетни аромати.
Птичките пеят своята любовна песен,
и вятърът танцува в ритъма на тяхната песен. ...
Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...
Ти беше Ад… а аз мечтаех Рай!
Помъчих се докрай да те преглътна.
Макар да виждах, идващия край
на моята любов… съвсем безпътна.
С ината на телеца, продължих ...
Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...
Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...
Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...