Реално е тривиално,
тривиално е реално.
Будизъм е духовен нудизъм,
нудизъм е телесен будизъм.

Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...

Соба(тур.) е отделна малка стая. Оттам собственик и собственост. Или особен, обособен.
***
Безделник е човек без висящи дела. Или не?
***
Шофьор всъщност е огняр,а фризьор е замразител. Като фризер. ...

Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева
Аранжимент Кирил Гунчев

ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист, ...

КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют, ...

Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата. ...

Op under Fjeldet
toner en Lur
Ето го мрака който пак ми разказа
съня на нощната сива гора,
там дето писък на сова проряза ...

Танцувай с мен преди да дойде края.
Отвън вали, а аз дори не зная.
Безмълвен съм- в очите ти е рая
потапям се и плувам до безкрая.
Любов струи леда ми се стопява ...

От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки
Трудът си примирявам го обилно, ...

В някакъв друг живот съм писала стихове…
И разкази в някакъв друг живот съм писала…
В някакъв друг живот имах приятели и роднини…
И в някакъв друг живот плаках много за тях…
И си разкъсах сърцето в друг живот… ...

Някога, сред хълмовете на средновековна Германия, се издигал прекрасният замък Вайнсберг. Жителите на замъка си живели средновековния живот по най-добрия начин - окачвали гоблени, ядели хляб, твърд като броня и вероятно спорели чия коза на кого принадлежи. Докато не ги сполетяло бедствие: появила се ...

Щастлив ли си,
самотен ли си
сред много хора?
Снегът заличава ли стъпките ти?
Вървиш ли, ...

Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне ...

Вдигам ръка – вдигаш ръка.
Вдигам глава – вдигаш глава.
Не защото искаш, а защото аз искам така.
Ти си кукла, а аз – твоята съдба.
Какво ме интересува, че не искаш това, ...

Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особен ...

ЛЮБОВТА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
От тишината – издоена дума...
В сенките – будни цветове...
Планина. ...

Бъди светкавица-пътека към безкрая,
далеч от всяко блудно ежедневие.
Не вярвам в рая,
в ада аз не вярвам...
и в сатанинско-божието лицемерие! ...

ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши, ...

Ежедневки 130
1. Маскирах се, като професионален лъжец... и хората почнаха да ми вярват за всичко...
2. Отидох на майната му... и се озовах на точното място...
3. Често ми пада пердето... а не съм прозорец...
4. Когато не ми стига времето... спирам часовника... ...

Смело вятърът пуска коси
и танцува из тихите улици.
На звездите – златни оси –
подарява цветни безумици.
Той внимателно търси следи ...

От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...

„Живота без любов – лула тютюн не струва”
„Земя”
Проклинам те
до болка,
обичана жена! ...

НЕВЪЗМОЖНИК
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро. ...

Сълзи за сбогом
(На моята баба Гроздена)
Преди да си отидеш от този свят,
ти, моя бабо, песен народна запя.
С теб се чувствах душевно богат, ...

От пораснало дете
Дядо Коледа любим,
искам да ми бъдеш фен!
Готин си, неустоим,
поздрави от мен! ...

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
Ако си пусна Here Comes the Sun, ...

По мостове лъжовни скитащ,
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени!
В обжегнатост от грехове ...

Всеки автократизъм (монархически, аристократически, плутократичен, религиозен, партиен, мафиотски, сексуален) корумпира народа; абсолютният (тоталитарен) - абсолютно.
Робството е осъзната ненеобходимост.

Душата ми кънти,
Душата ми е зов*,
В душата ми
Гори
Пламъче ...

По Балкана с върховете,
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете,
дýха, студ се пука и кипи.
Мята тръни и шубраци, ...

Ти си толкова прозрачна, че не мога да те усетя.
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си . ...

Нека любов в деня ни да грее,
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.
Вятърът носи хладни слова, ...

На Пепи
Не щат да дават, грамотата,
да си я лепна на стената.
Чуплив бутон - не им работи
на умните им там роботи. ...

Ето, че стана студено,
любовта ни отдавна мълчи.
Оставена бе да замине,
а ледът по стените пълзи.
Дълбоко душите тъгуват, ...

Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...