Във свое време
в чашата уиски
или пък във бутилка вино
но червено
като кръв и истина ...

Иванчо си падал много по Историята. Един ден баща му го заварил да заляга
над енциклопедията "Кой кой е в древна България".
Чете Иванчо и рисува. Полюбопитствал бащата:
- Сине, какво си нарисувал - кой е този човек?
- Манастър, тате - отговорил Иванчо. ...

"Най-дълбоката тъга"
Слънцето винаги ще те озарява...
Превръщаш океана в мен в най-дълбоката тъга...
Никога не ще скрия мислите си от теб...
Ти си моята най-дълбока тъга... ...

Като ангел безсърдечен ти се изправи,
и в легенда млади момко ти се превърни!
Небесата сини и студени ветрове,
опитват да открехнат твоето сърце.
Но ти към мен се просто взираш, ...

Хелене Фишер- " Кога ще се събудим?"
Как се стигна дотук?
Всичко около нас е леко размито
и никой вече не може да каже какво ни очаква утре.
Безкраен е хоризонтът. ...

Ես քեզ անվանեցի վայրի քամի
Եվ քեզ թույլ տվեցի խաղալ իմ փետուրի հետ։
Ես քեզ անվանեցի վայրի ելակ
Եվ ուզում էի համտեսել քո կարմրությունը։
Ես քեզ անվանեցի սպիտակ նարգիզ ...

Ես կքողարկեմ քո կեղծ փայլը
Դու նստած ես իմ տեղում
Դու փայլում ես իմ լույսով
Սակայն, այնուամենայնիվ, դու դեռևս աստղ չես։
translated by Syuzanna Gevorgyan ...

ДЕЦАТА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Децата са благословени
светещи капки,
плодоносен дъжд, ...

Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...

Ето я - стои на прага.
Усмихната е и напета.
Изглежда ми приятно блага
Две хиляди двайсет и пета.
Тя закачливо ми намига. ...

майки
на (на пътя)
убити
разбити
от удар ...

АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...

- Господ да те убие, дано! Ръцете ти да изсъхнат!- Не спираше да кълне Керана.
Разтърках сънено очи и надникнах през прозореца.
Лоша жена беше махщехата ми. Толкова зла, че замръзвах, кога вторачеше змийските си очи в мен.
" Лиляно, що лъщят бузите ти? Не си ли малка още за белила и помади? Като кал ...

В очакване притихна светът
и започна обратно броене,
тя приготви се тихо за път,
за последно подгъна коле́не.
Беше млада, изпълнена с вяра ...

СИРОТНИ БРЕГОВЕ
Тази любов си отиде,
а да се върне – едва ли.
Другият става невидим.
Време е да я прежаля. ...

ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...

С едно само круше Красьо Черния
нокаутира, сиреч „разкраси“
магистрат- системата –
правоверната.

Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...

Опитвах като другите поети
аз рими интересни да създавам.
Щом Слънцето над нас за всички свети,
не исках в сянката им да оставам.
Защо стихът ми скучен е, открил съм ...

Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...

Понякога
Понякога тъй много те обичам,
бледнеят най-красивите слова
и думите, с които те наричам,
целуват тебе с нежността. ...

Замислен, Островръхчо се запъти
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта. ...

Година пълна със Обичане
изпращам, а до мене пак си ти.
Любов взаимна все така си имаме
и кошничка със дъхави мечти.
Подаръци целогодишно си раздаваме ...

Предновогодишна среща ... Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само н ...

Н О В О Г О Д И Ш Е Н П О Д А Р Ъ К
Живеем в колба с красивото име Земя,
изпълнена с много видово разнообразие-
безкрайна,житейска пътека зачената в грях,
осъзнат единствено,само от Разума. ...

И днес дълго гледах към вълните… Чаках с трепет, отново да се срещнем. Чувах твоя шепот и усещах как ме галиш нежно по лицето. Бавно вдишвах въздуха, изпълнен с мириса на теб…Пръски от вълните се впиваха жадно в мен и тръпки ме обземаха, сякаш си до мен… Исках да се спусна по дъгата и да те прегърна ...

Коя си ти? Дошла от свят далечен,
укрила във косите си от слънцето зари,
превърнала съня ми в неспокоен блян
и в страст забравените ми мечти...
Отрова или лек за вечните си рани ...

РОЖДЕСТВО Е, ХРИСТОВО! И бялата радост -
светлоока, прощаваща, тихо вали…
Но от друго, далечно небе - озверяло,
пада смърт! … пада ужас и болка!… Нали?
Някой знае ли с колко човешки живота ...

Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...

Аз не искам за себе си нищо
в този свят, нито в оня дори.
Бял овен, бяло руно разнищил,
скрих дълбоко в бездънни гори.
Нека другите бъдат щастливи ...

Времето се застуди,
сняг започна да вали.
Шапки, шалове палта
пазят всички от студа.
Коледа озарява с ...

АВТОПОРТРЕТ С МУШКАТО
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...

НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...

Не тъжи ! Усмихни се, светът е създаден от грешки.
Осъзнатата грешка простена е стъпка напред.
Ако можеш добро да дариш, направи го човешки,
тихо после тръгни и не чакай да дойде при теб.
И не спирай да търсиш, ще си намериш морето. ...

Днес всичките
пропуснати – "Обичам ви"
Излязоха от мен...
и ги видях...
Как тръгнаха... ...