СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...

Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...

Лъжи.
Опияняващи, сладки.
Лъжи.
В това си добър.
Това го умееш. ...

Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...

Отдавна душата ми е много гладна,
сърцето стърже от липса на храна.
Стига с грубото им пренебрегване,
ще ги наситя с вкуса на любовта!
Слагам три лъжици привличане, ...

Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи ...

Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...

Холистичен живот
е живеене в хол.
Холистично да живей
и човек пак ще умре.
Живот - зар ...

По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...

Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...

Срещата
Кошмарът я притискаше, оставяше я без дъх, а Елена се бореше отчаяно да се освободи от лепкавата му прегръдка. Тя тичаше по морския бряг и здраво стискаше ръката на София. Пред тях се отвори бездна, която погълна момиченцето, и Елена остана сама. Тичаше и крещеше името на София, оглеждаше се ...

Попа, даскала и кмета стояли на една маса в селската кръчма. Към тях с кръшна походка, важно приближила знойна, беззъба сервитьорка.
- Какво да бъде днес, момчета? - с усмивка попитала важните гости тя.
- Да бъде... - първи обадил се попа - Неговата воля, както на небето, така и на земята...
- Ясно, ...

„…Да излекуваме раната в душата на някой с добра дума е най-хубавото нещо, което можем да направим за него…”
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...

ПОСРЕЩАЧЪТ НА ГАРА ВАРНА
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...

Вчера в детската градина
Слух един набързо мина
Че в края и на таз година
Всеки, нещо пак ще има.
Хубавото лято веч премина ...

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)
Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...
Пол'ви ...

Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...

От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...

И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...

Изборите са един фарс, чрез който публично се легитимира случващото се зад завесата. Ако кръвта ти изтича, то най-напред трябва да се спре кръвоизлива. В случая изтичащата кръв на България са младите хора, които масово я напускат заради пълна социална безперспективност. Коя е истинската причина млад ...

КОЛКО МНОГО В ЕДИН ЧУЖД ЕЗИК ТЕ ИМА
Автор: Зоран Якимоски
моята поезия е комодо-дракон
ако не те погълне ще те зарази
така че вече не ще можеш да разсъждаваш ...

ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...

Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за мно ...

Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за мно ...

ПАДЕЖ С ПРОСРОЧЕНА ДАТА
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван, ...

ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...

Тя дойде… безцеремонно!
Изведнъж се появи.
Настани се в нас, удобно!
Идеалите смени!
И е тук - във всички сфери: ...

ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...

Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...

Тих полъх към вятър от друг свят
дошъл за да промени монотонност
в тоз град от лятото заспал
багри от нюанс във цветове
запазени, неотсечени дървета ...

Тази умора... Да, точно тази. Не беше по силите му. Усещаше как през нея се изцежда животът – не че това имаше голямо значение, но все пак цедилката струваше повече от изцеденото.
– Не ми пука – излъга приятеля си. – Изобщо.
– Лъжеш – спокойно му отвърна другият.
Бяха седнали на една пейка в градска ...