предесен /3
поглеждам реката/ 6
червенее в нея луната / 9
от полети птичи ранена / 9
късно е за помощ / 6 ...

Летните седенки
Летните седенки
стават още по-големи.
И всички заедно засадиха
на поляната цветенца – ...

И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощта и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...

Недей да идваш, недей
и да ми пишеш не смей.
Да се обадиш - задръж
моя номер е чужд.
Стой далече от мен, ...

ПРЕД ПРАГА НА САМОТНИТЕ УТРИНИ
Винаги някой ще иска
повече – без да му трябва.
Трудно постигаме близост.
Лесно се става предател. ...

Снощи свърши ми пелина
точно в девет вечерта.
Хукнах мигом в магазина,
но за ужас и беда,
аз забравих си парите - ...

На следващия ден Дончо Трампата отиде при другаря Москов.
Почака няколко мига, преди да бъде поканен от една хубава жена, толкова красива, че той се позапря във възхитителна поза на артист,който се кани да разпъне триножника и да нарисува Мадона Лиза...Но вратата на приемната не беше вход на ателие. ...

Отиваш си, а в сънища те срещам,
стоиш във гръб, а си с лице насреща...
Бродиш тиха, като нощ, забравяш,
сърцето бавно ми изгаряш...
Бродиш тихо във съня, ...

Неизлечима болест
Съвест се нарича
И на страдание и болка
Човека тя обрича

В най-тъмните нощи месечината късно изгрява. Нагазваш в малките часове, а тя тогава се сетила. Успала се като младоженка след първата брачна нощ. И сега какво – само пречи на тъмнината да напълни всичките си празноти.
И едва в тези часове нощта пуска от клетката си съня. Защо? Дали пък не е заради т ...

❤️😌❤️
Любима моя,
​Казват, че сме се срещнали късно... с половин живот закъснение. Понякога се улавям да мисля за времето, в което не знаех за съществуването ти, и за пътищата, по които сме вървели отделно. Но в сърцето си знам, че нищо на този свят не е случайно. Това закъснение не е грешка на съдб ...

Решавам днес да си отида,
да напусна този глупав цирк.
А циркът, с умисъл ехидна,
рисува крúвен, матов щрих.
Не ме интересува таз картина, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и четвърта
Преобърнатият дневен ред
- Инициирах свикването на това заседание - започна Великата Велда веднага щом Салк й даде думата, - за да алармирам за нещо нечувано! Станало е така, Велики, че, образно казано, отивайки н ...

август
мой август
лeпкав
сочeн вкусeн
като сърцeвина на праскова си ...

Понякога си мисля, че човекът
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...

Не днес, а в някой ноемврийски ден,
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...

Кому са нужни... думите ненужни!?
Кому е нужно да живееш във лъжа...
Къде изчезнаха...о, Боже, вяра и надежда!
Кога забравихме за любовта.
Къде са ин и ян...къде е грозното, ...

Загубих се по пътя и не знам
къде попаднах - в ад или във храм,
така се нещо в мене замота,
уж аз съм, а останах без ума.
И се съвзех. По милостта на Бога, ...

Въздухът над Оахака не просто трептеше – той гореше с мистичния, сладникав и тежък огън на Деня на мъртвите. Беше нощта на втори ноември. Градът приличаше на оживяло платно, нарисувано от луд художник. Улиците бяха постлани с дебели, искрящи килими от яркооранжеви турта — цветето на мъртвите, чийто ...

Лекуващият психиатър
до мен приседна, тъжно рече:
" Отвън е полудял театър,
светът съвсем изперка вече!
Нормалното издуха вятър, ...

Капна дъжд изведнъж
~ ~ ~
Гръм на Зевс по налъм
~ ~ ~
Литна кос кат’ откос ...

Любовта може да те извиси, може и да те постави на колене. Може да ти даде най-големите дарове на сърцето, може да те остави в самота и забвение. Със сигурност ни променя и може или да ни отвори очите за много неща, или да ни направи напълно слепи. Още по-зле, ако ни научи да виждаме света само едно ...

отвикне ли се
от Доброто - нѐмощно
е и перото
привикне ли се
към Доброто - възсиява ...

Ти си фьон в моя живот —
стопляш всичко,
стопяваш в сърцето ми леда.
Вдъхваш ми надежда,
носиш почерка ...

Слънцето изгря на небосклона,
а ангелче до мене още спи.
Така тихо, мило и невинно
трепкат нейните очи.
Грях ми е да я събудя — ...

Още те обичам... Въпреки всичко, което се случи между нас. Въпреки че позволихме нашите травми да ни водят. А сега?! Сега сме по средата. Средата, в която не сме заедно, но и още не е свършило. Казахме си, че още се обичаме, но това не бе достатъчно да продължим... Аз си тръгнах от твоя дом, както т ...

Светлина по пътя на децата ни
В цветния Ви двор на „Мечо Пух“
играеха децата ни щастливи.
Обгърнати от грижа, обич и подкрепа,
прекараха години най-красиви. ...

И днес те видях отново –
сърцето ми лудо заби.
Червеният цвят на лицето ми
моите чувства разкри.
А ти, пак забързан, улисан ...

Бедрата ти с могъща гравитация
привличат погледа (и друго) на мъжете,
а дупето ти е желана дестинация,
тъй както устните... вълшебно цвете...
И тези двете планини от страст, ...

Аз не търся пътеки към Вечния град –
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...

Лекуващият психиатър
до мен приседна, тъжно рече:
" Отвън е полудял театър,
светът съвсем изперка вече!
Нормалното издуха вятър, ...

" Има глас, който не използва думи. Слушай ..."
Руми
Не заключвай вратата на стаята си,
но и не я отваряй за никого.
Нека прагът ти бъде границата, ...

" Има глас, който не използва думи. Слушай ..."
Руми
Не заключвай вратата на стаята си,
но и не я отваряй за никого.
Нека прагът ти бъде границата, ...

Крадат едни, а
други плащат... Бульо, те
ти управѝя...

И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощета и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...

„Някога ловът е бил банална необходимост. Сега е страстно забавление. Как да квалифицираме занимаващите се с такъв, ако не като обществено приемливи... злодеи?...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Горо ле, горо,
беше зелена,
голо до голо
обезлесена
сеч те съблече, ...

ВЗРИВЪТ НА ЕДНА КАПКА
Светът ми стана подреден и видим,
а сетивата гали пищността.
Отдавна зная, че ще си отидеш –
но с мисълта да свикна не пощях. ...

Не всяка истина идва със глас. Някои се раждат в бездната на мълчанието, където думите свалят своите корони и човек остава сам пред собствената си вечност.
Там няма пътища. Има само въпроси, по-дълбоки от всички отговори. И времето не върви напред то диша бавно в пулса на едно сърце, което се учи да ...