Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...

Преди около 250 000 години
Истинските хора не търпяха компромиси относно критериите си за красота, естетика и съвършенство. Замъците им блестяха със светлината на слънцето, или в нюансите на луната и звездите. Горди кули, като копия, се издигаха на десетки и десетки метри над белотата, която бе техн ...

Ах, колко обич се побира във сърцето ми.
Надявам се, че давам ви достатъчно, деца!
И няма страшно – още има!
Додето дойде краят на света!
Не, няма да ми стигнат дните да опиша ...

на Светла Б. Димова
Двайсет дванайсет не беше последна
за милиарди, за много, но беше за теб,
Но въпреки всичко не изчезна безследна,
твоят край е без време но не и нелеп. ...

Живот и смърт и аз съм посредата
И нито жива съм, и нито съм умряла.
Далеч е Слънцето и скрита е Луната
И в тъмнината аз съм малка точка бяла.
Гласът ти чувам, ала отдалече ...

Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...

Една-едничка птица ти да беше ми оставил
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...

Човеци със души на помияри
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...

На гарата,
на стария перон,
ще дойдеш ти
единствен посрещач
и влакът ще пристигне ...

БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...

Отдаденост
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...

Пръст в пръстта,
прах от прахта;
оттам вси дойдоха
и пак в това се превърнаха!
Огньове недозагаснали, ...

Виждал ли си пустинна роза?
Вярваш ли, че съществува?
Не вярваш?
Погледни в моите очи —
виж я, тя е там ...

Вдъхновено от личната история на д-р Даниела Данчева
https://ladyzone.bg/videa/btv-video/zhena-s-4-amputirani-krajnika-cjaloto-mi-tjalo-e-s-protezi-i-moga-da-usetja-samo-vjatara-na-liceto-si.html
Никога няма да забравя моя бал… Матурите бяха минали и единственото, за което си мислех, беше предстояща ...

Обещавам, аз няма да спра.
Светлината се ражда в страдание.
Трудностите творят красота,
истинската е само мълчание.
Няма кошче за звездния прах, ...

Отворих очите си.
Огледах се.
Уж познато,
а някак различно
ми се стори ...

Пак е плъзнала мъгла по баира
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...

За разлика от природните науки, хуманитарните, вкл. правото и икономиката, в своята същност са исторически предопределени, а закономерностите им са временно-пространствено ограничени. Получава се парадокс - историята ползва данните и методите на всички науки, за да докаже, че почти всичко е историче ...

Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите
и спим до мечтите си още,
жадуват за сън и очите.
Денят любопитен се спуска ...

Вечер, когато мракът завладее земята
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...

Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...

РОМАНСИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...

Навярно дошла съм от друга епоха
и свиквам полека със странния свят.
Тренирам усърдно да бъда жестока,
но все се провалям и ставам за смях.
И сякаш прашинка... от космос дошла съм – ...

На моя бал реших да бъда с теб,
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...

И тази нощ... ракети падат в Киев:
по молове, алеи… в някой дом!
Сирените не спират... злобно вият,
а в бункера на кремълския гном
един примат със сянка нечовешка ...

Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...

Музика, текст: Пламен Сивов
***
Сини струи, мокри въженца
над земята размята дъждът.
На града във бетонните менци ...

И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи, ...

„„Сънувани“ „безсъния“ „гнездят“
по „хребета пенлив“ на битието -
в напразен опит да го подредят,
„насичат“ на „беззвездия“ „небето“!...“
Звукът от Служещата за фон на аудиопрочита прекрасна гръмотевична буря е разпространен за свободно ползване в сайта pixabay.com. ...

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, попът яхна един от конете на Спас и замина за Хезарград. Щом влезе в града, се отправи към кервансарая Куршунлу хан (4) в центъра, където остави коня, а после, без да губи време, тръгна към конака. Влезе в приемната на кадията и поиска среща с него. И ...

Животът, знаеш, к'вото ти даде,
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...

Ние сме от Джипсиленд
-"Страната на кючека"...
Бангаранга си е нашият - "запазен Бренд"
Еех..., как ли ни завиждат чуждите мангали!... Некааа!...
Сега сме "центоро и на просветата" ...

Предаден на нежното равнодушие на света в нощ, изпълнена със значения, нима не усещаш особена връзка с вибрациите на звездите, които трептят в хармония, космически отеквайки музиката на сферите? Докато затваряш очите си, твоето същество ще разложи своите елементи и още при следващото мигване ще се о ...

Нощта е нереална, неподвижна е съвсем,
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...

„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Полъх вятъра в дим цигара
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...

Остана ми след теб една цигара
и да ти кажа – плаках много дълго,
но в миг пораснах там на тротоара,
защото пих горчилката до дъно.
Ще я изпушим заедно... когато... ...