Капка мастило пада
отстрани на листа,
вятърът се промушва
през клоните на отсрещното дърво.
Вдишвам свободата ...

Вървиш назад към човека, който си бил в чуждите животи — и откриваш, че там вече не си ти, а тяхната представа за теб.
Екзистенциален шамар!
Въпросът не е: "Кой съм аз?",
а бил ли съм изобщо "някой"
в паметта на хората, с които съм общувал през годините! ...

Когато притихне градът, аз чувам гората,
как вятърът шепне през всяко листо.
Дори всяко цвете разказва в тишината
природата има сърце и душа.
Реката разказва за чисти води, ...

I'm a marginal!
I'm a marginal!
I'm a marginal!
I'm a marginal!
...and I'm proud of it. ...

Онзи ден - след две бутилки вино,
мъжът ми пусна еротично кино.
И не след дълго той се превъзбуди,
и в мен нега забравена събуди.
С ръката си под праната пижама, ...

Тупти сърцето,
Но от любов не е
Да гушна мама,
Но тя не ще
Тупти сърце, тупти сърце... ...

Безкомпромисност
Всички тайни дакрални, извечни
са скрити зад простички правила,
но ако за тях си все още недоизпечен,
не ги откриваш или изгаряш като Икар. ...

Болката превзема и пречиства.
Любовта лекува моята тъга.
Енергията слънчево-лъчиста
осветява нежно моята душа.
Живея с усмивка странна. ...

Рано е, а вън вали.
Капките със миговете се надбягват -
ударите на сърцето заглушават,
а светът се е превърнал в тъжна локва -
сива като плачещо небе.

ЕДИНСТВЕНО ДУШАТА МИ
Единствено душата ми ме спира
да плача в чудене - защо ли аз
се чувствам сам... И само любовта ми
опазва ме от хленчене, тъй лошо, ...

Вървях, не поглеждах встрани, гонех себе си. Светлината ми така стремително пробиваше непрогледни тъмнини. Задъхана, я следвах тихо.
Посоки
Имаше много.
Младостта ми събираше пролетни цветя, разтваряше се с техния цъфтеж.
Посоки ...

Вдъхновено от"Цигуларка в Париж"
на FrancЗsca (Francesca Di Blanco)
С уточнението, че стихотворението
на Франческа е посветено
на (Мария Панайотова) - pastirkanaswetulki ...

Не искам и да мисля даже
какво след мене би било.
Стихът ми нека ви разкаже,
за птицата с едно крило.
За вятъра – в сърцето скрит е, ...

Междувремие
Двама лежим в безкрайно свежа трева.
Поглеждаш ме —
пръстите ти докосват дланта ми.
Усмивката ми нашепва: ...

Някои хора тука в сайта са решили...
Че са повече от Богомили!?
Че помазани са и решават
с другите да се подиграват, аман...
Да знаете, че вече писна ми ...

Полет
Не затварям очи, дори почти не мигам... Не искам да заспя, защото ме е страх да се събудя... и отново да боли, да се чувствам уязвима, да усещам, да чувствам, да обичам и да имам нужда от нещо... от теб... да ми липсваш.
Пораждащите се мисли за теб и това колко много искам да видя очите ти бив ...

Живот- безспирно колело, което непрестанно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...

...защото обществото не ги разбира.
Аз съм маргинал!
Аз съм маргинал!
Аз съм маргинал!
Аз съм маргинал! ...

Животът немирен, търкулната топка
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...

В гърдите ми ято, устремено към него.
A Разумът неистово бърза със своите аргументи. Чувам го ясно как говори за храна, безопасност и навик, даже дълг споменава и разум, и ред.
Моите птици не слушат. Те тъкмо разбраха, че имат криле.
Размахват ги бясно, безмилостно.
Моите птици чупят решетки и късат ...

- Мисля да замина за къщата на морето. – каза Мая.
- Защо? – попита учудено Коен.
- Да виждаш наблизо черна дупка? Бих предпочела да се навра в такава. Макар че може би не е най-добрият избор. Огромна гравитация, ще тежа много и ще се чувствам дебела.
По-скоро някъде в безтегловност. Само че и на ра ...

История.
Зависи какво означава за нас и как я определяме. За едни история е вчера. За други - младост. За трети тя е хилядолетия назад. Но, както знаем, времето си играе с нас. Някои стават история приживе. Повечето искат да останат в нечия памет и така стават исторични в собственото си слабоумие. П ...

​Като пита мед в небето черно,
дискът лунен кротко се разстла.
А в локала тих сред дим лежерен,
лепне пак житейската мъгла.
​Стон цигулков плаче там и моли, ...

Ухае на увехнали рози,
на ръжда по бял порцелан
на дума,
която замръзва в гърлото
като камък, паднал. ...

Вече дори учени няма енциклопедисти, какво са тогава учениците и студентите отличници?
Ако всичко е липсващо, това не потвърждава ли, че няма и Бог; ако всичко е налично, това не доказва ли, че има и Бог?
Ако всичкото съществуващо прекрати съществуването си, ще остане ли нещо за съществуване?
Ако ня ...

Знаеш ли какво е магия -
растеш, растеш, а малкото дете
остава някъде из теб,
държи огромен сладолед
и пухкав захарен памук, ...

Усмивката ти чародейна
е безкраен океан —
дариш ли ме с нея,
залива всичко,
потапя моя свят. ...

Вали дъждът. Малки капки, после - засилва се!
Тежки сълзи се стичат в поток.
Мие, чисти илюзии и страсти,
а отдолу лъсва порок, след порок.
Като паваж на градски пазар! ...

След мен
Думи с обич, изговорени,
които дават вяра в тъмнината.
Спомен мил от нежни думи,
останали дълбоко в душата. ...

Дали вали?
Вали, и още как
Всичко е във мрак
Простотията на хората ме води до инфаркт
Душата ми за светлина се бори, ...

Какво остава след мен?
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...

Лятото на 1817 година бе започнало рано и сякаш нямаше намерение да свършва.
Още от средата на юни, полята около имението Воронцово бяха изгубили свежия си смарагдов цвят. Тревите лежаха приведени под праха, житата стояха неподвижни и златисти до болка, а старите липи край южната фасада излъчваха сл ...

Всичко е притихнало, замряло.
Времето във Пловдив сякаш не върви.
Слънцето и то е залиняло,
скрило своя огън от зори.
Въздухът е тежък от тревога. ...