Петък. Гледам календара,
датата – тринайсти. Пак,
по традицията стара,
трябва черен котарак.
Зима. Студ, мъгла и влага, ...

Стоянчо беше днеска Зарезан
и лозето по правила заряза.
Не съм видяла моя мъж пиян,
но аз си цукнах винце – тъй му мяза.
Досетих се че празникът не е ...

Не искам да бъда стена,
в която до кръв да се блъскаш.
Открехвам вратичка една...
Внимавай, къде ще настъпваш.
Сълзите си пуснах в пеща - ...

Кучешки живот. Седем милиона.
Доживотен вот. С клоуни на клона.
Куфари с пари. Пътища в разруха.
Приказки, лъжи. Всички в пета глуха.
Маски, фереджета. Сиромашко лято. ...

Ще напиша роман.
Ще живея.
Ще бъда добър.
Ще успея.
Не искам да бъда поет. Нито философ. ...

Мъничко, нежно... с крехко вратле
и гугличка чудна от свежест обляна,
кокиченце смело, под юрган снегове
приветства деня със свойта премяна.
Разпръсва навред своя благ аромат, ...

"Стомасите им празни са били,
следователно са се самоубили!
Това е моят гениален силогизъм!
Блесна философ с тоя афоризъм!"
budnaera.com/2026/26-02-11-B-b55e2.html

Проблясва огънят небесен
сред струи вихрени води,
природата запява песен,
която слуша се с очи.

Чух би камбаната там някъде звънарят,
мъгла кълби се, тежки, сиви повесма.
В небесната камина тихичко изгарят,
стотици мои неизпратени писма.
Измръзнали са вън бездомните, треперят, ...

,,Обилен“ сняг ,,затрупа“ пак градчето.
Три пръста беше. Някъде – един.
По принцип изненада ни и ето,
не мина даже кьорав снегорин.
Студът изпълни ролята си гадна, ...

Помниш ли „Последният самурай“? Генералът цял живот съзерцава цветовете в търсене на перфектния. Страда от мисълта, че никога няма да го намери. Накрая умира щастлив, че е открил истината – всички са перфектни.
Не съм съгласен. Да, романтично. Едно такова будистко. Ама глупост. Да не говорим, че „пе ...

Под бронята тежка на бялата зима,
кокиче разцепи студения свят.
Разпали се бялото – жива картина,
разтвори в сърцето си пролетен цвят.
Снегът под нозете прошепваше тайно, ...

Малко история за това, че с удоволствие участвам в 'Дарения‘ … дълга история, ама толкова много неща се сетих за недалечното минало, че ми се дощя да ги напиша …
В самия край на миналия век в нашето Министерство на транспорта беше дошъл един експерт по Европейските планове за развитие – менажираше н ...

Здравей, Филип,
От дълго време обмислям да ти напиша това писмо, защото имам какво да ти кажа. Искам то да стигне до теб като ръка, която тихо се протяга в тъмното и остава там — без да бърза, без да изисква. Думите идват от душата ми и всяка тежи от любов, благодарност и болка.
Знам, че сега ти е т ...

Преминал на живота през зенита,
а залезът, угасващ бавно,
размива цветовете и замита
дела, изчезнали безславно.
Безброй сълзи пресъхнали, горчиви, ...

Да потеглиш когато е зора. Да се спуснеш по хълма, когато всичко наоколо още се ражда. Сянката ти не ще да потъне. Вратата на нощта е затворена. Ти гледаш напред откъдето ще дойде слънцето. И вървиш. Нещо не ти дава да се обърнеш назад към къщата, която остава неподвижна. Накъде отиваш? Стопанинът н ...

Когато гроздът на лозата натежи
и зъ̀рното набъбне с еликсир неземен,
когато в дъбовите бъчви прекипи
и всяка глътка полудее във вените,
не е ли хубаво да бъде споделено ...

В очите сълзите ми
напират.
О, Боже... утеха не
намирам!
Съвсем самичък, ...

Аз съм Неправителствена личност, но си нямам организация. Иначе съм регистрирана навсякъде – ЕСГРАОН, лична карта – даже с отпечатъци на пръстите, Домова книга, банки, НОИ и служби за услуги, знаят и майчиното ми мляко. И не че това ме притеснява. Чудя се само кога и за какво мога да бъда обвинена – ...

Огледалото на Вечността: Диалог между два свята
Знаят ли историята за онзи миг, в който самата тъкан на Вселената беше подложена на изпитание? Не онази история от научните списания, нито просто приказка от прашните ръкописи, а древна легенда, съхранена в сърцето на Ведите – текстове, писани преди хи ...

Събудих се от дългата заблуда,
че ме обичаш и няма друга.
Сега сама и без мечти,
се вглеждам в празните стени.
Напусна ме. Няма да плача. ...

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

На дядо си съм кръстена, затуй
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...

С малко късмет щастието
Ще заспива всяка вечер до теб,
Ще държи ръката ти, когато боли,
Ще бъде там, когато си без път,
Ще те кара да се смееш от сърце. ...

Изкуствен Интелект анализира
всеки стих качен във Откровения...
Явно спец е, чувствата разбира,
а и фсички луди вдъхновения...
Кефя му се! Туй се казва ерудит! ...

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне. Може би нямаше да си счупи левия крак. Може би десния. Тайно обичаше тази проклета малка думичка. Тя не и помогна. Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак. Беше като птица без крила, затворена в клетка. Тази безпомощност я побъркваше ...

Как Гацо се влюбил във Фана? Какви реплики си разменили насред селския път? Как гледал на нея с трезви очи? А когато се напил? Защо разкъсал дрехата си и какво изпаднало от нея?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Сълза на роза по бузата на утрото.
Тъжи ли то за нейната душа...?
А може би от щастие заплаква,
че вижда я разцъфнала в дъжда.
Мъгла и мека кал обгръщат я в сумрака ...

Моята теория с едно изречение е :
“Всичко изглежда отделно и различно, но в най-дълбоко естество - ЕДНО! ” По-долу подробно съм обяснил защо смятам така!
От малък се вълнувам от духовни въпроси! Мъчат ме мисли за смисъл , цел и причина за съществуването ми , заедно със съществуването на живота като ...

Животът неусетно си минава,
капка по капка от нас си тече.
Но вътре дълбоко нещо остава
и към нова мечта ни влече.
Няма млад или стар за надежди, ...

Като безмълвни горски духове
зазидани в стената на мълчанието
отиваме си вече от света
напълно онемели същества
не казали последната си дума ...