Небето не е височина.
То е споменът,
който светлината пази
за всичко,
което земята се преструва, ...

Глава пета. Лагера край брода на река Тича.
На сутринта изненади нямаше. Всички новопотачени и четиримата ветерани си бяха по местата, а кесията на камъка стоеше непокътната. Момчетата се бяха самоорганизили по устав — край огъня казаните вече вряха, а обозните коневоди кашевареха кротко, без нито е ...

По нататък … всичко си дойде по местата и свикнахме. През учебния период всеки се потапяше в … не може да се каже, че бяхме се потопили в лекциите, книгите, упражненията … имаше в края на седниците ‚танци‘ , екскурзийки по интересните места … груповите занимания отстъпиха на индивидуални приключения ...

КИКИМОРИТЕ СА СРЕД НАС!
Проблемът на кикиморите е, че никой не ги е виждал и по всички измислени картинки ги рисуват като зли горски бабички. Смешно е. Неотдавна четох история, в която учителката накарала децата да нарисуват извънземно, както си го представят. В края на часа обаче, след като събрала ...

Виждам я навсякъде и във всяка,
моля се да е тя, за да я заговоря.
Да видя пак онази невинност в очите ѝ,
която да угаси адския огън у мен!
Често ми се случва... ...

Не бих казала, че това е точно есе, но не е и журналистика. Това са мои мисли и изводи за простъпките на известните и реакциите на обществото. Не на цялото, а на гласовитата част от него. Та, според мен, наказанията за доказани простъпки, трябва да са чрез средството, или целта на простъпката. Ако с ...

Там, където не съм аз,
за дълго не оставам.
С болка махам след вас
и ... заминавам.
Има нещо мое, ...

„Не ти минаваш през живота – той през теб минава.“
Едвин Сугарев
Извървях го почти този мой живот.
А беше океан от дръзки копнежи.
Бях вятър за мелници… ...

Душата ми – замесена от мекото тесто –
бодеше като трънче на нормите окото.
Аз в края съм на пътя, летя като листо
с безгрижие повело на дните си хорото.
Напивах се с илюзии от въздуха пиян, ...

Отскоро ми хъркат гърдите.
Но нямам горещо челó.
С голямо перде пред очите
наливам във чашата - сто!
Но нещо ужасно ми липсва - ...

Щастието е трудна наука.
180° от него са равни на зъбите ти.
Толкова ги обичах,
когато виждах усмивката ти…
преди да се запозная със захапката ...

Ясно е защо
Краде народът, лъже и няма насита,
да трупа имане не престава -
човешкото око няма насита!?
Скоро ще прокопсаме ...

- Мисля утре да се върна от морето.
- Че ти си тука, не си на морето?
- Оо, ти фейс нямаш ли? Я влез да видиш къде съм!
Акъл море патки в стихове пасе!
Морето е до колене за тези, които не ги е страх да търсят края на безкрайността.

Животът е изпълнен с изненади,
въже от дни, което няма край.
Живеем зад студените фасади,
не вярваме в измисления рай.
Несгодите извайват бавно профил ...

Мандалото хлопна и на прага остави
стъпки от житейски изтезания,
които никой не успява да забрави
в дните на перфектни обещания.
Всеки моли се за сторените грешки, ...

През прозореца навън кипи навъсено живота,
кой запъхтян и уморен винаги търси кивота,
кой впримчил на врата бесилото си носи,
кой бяга отстрани – за кариера проси,
кой в трудно време ребуси решава, ...

Къде е смисълът на нашата съдба,
приседнала в креслото си се питам,
къде с крила свободен гълъб начерта
в небесния лазур думата обичам?
Дали съдбата да посочим за виновник ...

Поглеждам, не си в облаците,
търся в листата на дърветата, не си...
главата вдигам, слънцето е там, а ти не си.
Не спя в сънищата да те търся
къде си ти. ...

EN
lyrics: by Grift
music: AI
style: Death Metal

lyrics: by Grift
musuc: AI
style: Death Metal

Малки таралежчета
в дворчето ни тичкат.
Сладурански бебчета
палаво надничат,
тропкат със крачета, ...

Отдавна вече не робувам
на приказки от хора в моя кръг.
Избягвам даже да общувам,
ако носа си в личното си врат.
Отдавна вече се отърсих ...

Зачудих се какво първо впечатление оставям у хората.
Попитах за мнението им. Не се очаровах.
После потърсих в Google „що е то първо впечатление“.
Вместо отговор получих съвети:
„10 начина да направиш отлично първо впечатление.“ ...

Не ме очаквай, не, недей!
Замръзнах. Вледених се.
И се счупих.
Превърнах се в злодей.
На друг герой ...

Искам да си комплексен играч, приятелю!
Като Меси, като Стоичков, които могат да спечелят всяка игра!
Не бъди Гонзо!

We walk with you - hand in hand,
the path leads us ever upward.
With two hearts beating in rhythm -
we hug each other and do not speak.
We pass through the dense forests, ...

Не плащам данъци във Монте Карло,
не карам ново златно Ламборджини,
не зная кой спечелил е при Ватерло,
не следвам и модели на бикини...
Нито съм съвременен будител, ...

Вървя по улици, кои­то ме поз­на­ват,
но днес са ти­хи, чуж­ди.
Сен­ките на ми­на­ло­то пре­мина­ват
и тихо шеп­нат ду­ми за­бра­вени.
До­кос­вам ста­ро­то дър­во пред пра­га, ...

Лора
Влязох в сладкарницата двадесет минути по-рано от обикновено.
Не защото имах повече работа. А защото имах нужда от времето, от мириса, от реда, от усещането, че тук всичко е мое и аз знам точно какво да правя с него. Наредих плотовете, извадих шоколада от хладилника, проверих температурата в по ...

Стоя на балкона, с цветята говоря,
шептя им колко нежни са те,
по детски листата им тихо броя:
ще се върне ли той, или пък не?
Притаявам дъх, ловя всеки нов звук… ...

Измислѝ ме...
Там, където хоризонтът е лъчист,
където цар съм – с рози вековечни
обсипващ твоя път… Ще бъда чист.
Ще светя във отблясъците речни. ...

Мнението ми няма стойност –
С години съм неодушевен предмет.
Хиените ме дебнат в готовност –
На глупава ми лепват етикет.
От дете отнасям всички негативи- ...

И рязаха, и шиха. Чупиха игли.
И вечно бях от съвършенството далече
и знаех си, че планът техен е обречен.
Усмихвах се: – Щом трябва даже не боли.
Ще бъдеш като всички... Вятър и лъжи. ...

Последните ми сълзи се стопиха
в онази празноскитаща се нощ,
когато старите мечти не ме откриха -
аз режех лук с готварски нож.
След лутане в посока друга ...

Издигах крепост от суетни думи,
навлякъл броня от хвалба и хлад.
Но сивата решетка помежду ни
остави само сянка от разпад.
Попитах плахо тъмната вселена: ...

Палатът я завари по-светъл и топъл от досегашната обстановка, поне привидно. Стъпките й ехтяха из коридорите, когато напред в далечината разпозна съпруга си, император Каспиан, и сестра му, Герпера. Бяха застанали пред покоите сина на Плесентия, принц Едрин. Сестрата на императора му говореше нещо, ...

Хората се настаняваха като течност, която постепенно запълва празнините между седалките. Гласове, смях, подвиквания — всичко се смесваше в един общ шум, който не принадлежеше на никого поотделно.
Той беше там, защото беше дошъл с тях. Колегите му говореха, спореха, смееха се още преди първия съдийск ...