Да се изправиш...
Животът поразява, понякога -
без най-скъпия човек оставаш...
Обезверен, как отхвръкваш от света
и тъй се осъзнаваш - изтърван... ...

Къде другаде да сме...Освен в кафенето на Лена, топличко, уютно, даже и безгрижно, защото все още времето е неспкойно, ту слънчево, ту дъждовито и студено.
Сърбаме кафе, хвърляме разсеян поглед през прозорците навън или из залата...
-Страшен месец беше март месец - започна Гочо Умното - То не бяха с ...

Mайор Иларио Санчо Даниел, командващ войскова част в малка вътрешна провинция, станала напоследък нещо като космодрум за неоторизирани посещения на планетата Земя, чоплеше обяда си с отегчение, вглъбен в мисли за неприятната ситуация, възникнала в подопченото му поделение и то точно заради поредните ...

Със зората стават, още в тъмнината,
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...

1. Кръстиха я Свирка, на деда й, Свилен, и бабата, Ирка...
2. Един питон отишъл на ескурзия в Чернобил и след малко казал.
- Не знаех, че и тук има питони...
- Няма - отвърнал гидът - Това са местните червеи...
3. На запад отглеждат тикви, за да участват в конкурси с тях, тук... за да ни управляват... ...

Къде е България
"Питат ли ме дей зората ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята що най-любя на светът,
тамо аз ще отговоря,де се се бели Дунав лей,
де от изток Черно море се бунтува и светлей, ...

Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...

Със зората стават, още в тъмнината,
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...

Ночевала тучка золотая
На груди утеса-великана,
Утром в путь она умчалась рано,
По лазури весело играя.
Но остался влажный след в морщине ...

Слука да е, хора, туй ми е съдбата,
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...

Аз помня как преди една година,
за Тръмп - когато - стихчета редях,
сериозно се боях от господина,
а днес се сбъдва моят силен страх.
Той с нищо на Украйна не помогна. ...

Как здравословната трапеза попаднала в дома на дебеланата? Каква диета й наложила? Кога счела пациентката си за излекувана? Как напуснала дома й и накъде се запътила?... - Отговорите на тези въпроси са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Както крачех днес в морето,
срещнах мургава жена!
Тя бе - супер - общо взето.
С руса, къдрава коса!
Изостанах с два-три метра ...

И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...

Кошмара зимен – с мрак и студ,
светът изнесе на гърба си.
Снега отърсил с жест нечут,
налива слънце в ден навъсен.
И оголелите поля ...

Дъждовно е и много мрачно,
но няма да е все така,
дъждът, каквото и да значи
и както да го нарека,
причина има си и смисъл, ...

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
и се носят като луди
из ефирни небеса
Пеят песни за душата ...

Върбите с ветрени премени
прокарват пръсти по река,
която пие.
Жадно. Време.
​Смълчаните корони трепват, ...

Печен хляб
Очи не ми трябват, за да те усетя около мен.
Докосването ти е като допира на нежен плат.
Връхлиташ ме като спомен за детския дом.
Ти си печен хляб. ...

- Какви конекрадци имаше навремето, наборе - личности, истински човеци с главно Чъ отпред! Но ей го на, времената се изкилиферчиха, и Човеците се превърнаха в обикновени хора с малко хъ.
В нашето село Триклюнци имахме един факир - Мишо Овеса. Толкова се беше изпедепсал, че можеше да ти задигне коня ...

Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...

Теменужка казва се тя!
Най-прекрасната,
сред всички цветя,
носи радостта!
Теменужка, ...

За демокрацията се говори или само лошо, или нищо. Тя трябва да се самоусъвършенства всеки ден, за да докаже своята пригодност.
Колкото по-демократични изглеждат изборите, толкова по-малка е вероятността управлението да е продължително.
Демокрацията е рецепта, а не хирург.
Ако нямаш силна воля, не и ...

Не знам за кого ме мислиш…
Не съм момчето
с букет от божури в ръка,
нито съм месец май,
най-вече — с дъждовете си да те натъжа. ...

Накараха ни облаците тежки
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...

Накараха ни облаците тежки
млъкнем и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...

Понякога в най-тъмните си моменти
виждаш птица и се усмихваш,
виждаш светло петно в небето,
чуваш смях в далечината,
телефонът примигва — ...

Толкова вълнуваща и страстна
е всяка наша среща под звездите!
Забравям, че била съм и нещастна
и неспособна да обичам дните.
В очите няма болка, нито тайни, ...

Бяла птица
В просъница си казах: Имам трънче в душата, трябва да го извадя!...
Събудих се.
Тази нощ спах. Слънцето като се показа, излязох на терасата да пия кафе там. След това тръгнах към градината и там седнах на една пейка и си запалих друга цигара. Две голями пера, бяло и черно от птици паднаха ...

Усмивки различни вятърът носи — бледи и цветни, луди и боси.
Вият се, шепнат, витаят край мен,
като сенки на мисли, бушуващи в плен.
Идват без име, но с образ и лик
и всяка нашепва своя език. ...

И така, звъни поредната аларма и е ясно, че ако не се изкорени веднага от леглото, шансовете дори да зърне комисията са ниски. Но тя винаги успява да мине на косъм, така че защо не и този път?
Не я разбирайте погрешно, тази роля наистина ѝ беше присърце и този път, освен че знаеше всяка своя реплика ...

Писането е бягство от мислите, без да имаш способността да ги спреш.
Правят го хората с голямо въображение и дори се смята, че точно те имат талант.
А това въображение, чисто и просто, може да се определи като нетрезва и налудничава мисъл или, най-често, съвкупност от множество такива.
Неслучайно ко ...

Виж навън грее слънце
Виж птичките в небето
клоните на дърветата
росата по цветята
Виж облаците ...

БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...

Мило същество,
Елиф Шафак е рисувала с думите...
... слагайки мечтани души,
в случайни тела,
и си мислим, че е любов... ...