Коледа е толкова красива!
Литва приказна шейна!
Тя ме прави най-щастлива
и ми носи бяла красота.
Звън на хиляди камбани ...

АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...

ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...

Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...

Скромност
Скромността качество е
Ценно за човека. То е злато
И диамант - амулет на трезвия
Живот, на адекватния ...

Не само по големите християнски празници, от години посещавам често храма в центъра на града ... Свикнала съм да виждам почти винаги отпред на стълбището да седят двама-трима, предимно мъже, отхвърлени според мен от живота, просейки милостиня ... И почти винаги откликвам, както всеки християнин, спо ...

Мечта си ти, дете, за мен,
искам слънце да ме грее,
да свърши нощ, да е ден,
птичка бяла весело да пее!
Измъчен и слаб бях, ...

Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, и ...

Тръгна да шета в света ни инфлация,
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...

Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...

Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...

Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня! ...

Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят
и танцуват по невидима стена.
Не съзнава, че магия ...

Ежедневки 136
1. Маскирах се, като перфектния мъж... и жените пак ми откриха недостатъци...
2. Напих се, като свиня... и показах истинската си човешка същност...
3. Не страдам от болните си амбиции... другите страдат...
4. Фен съм на женските дрехи... когато са мой размер... ...

Лъжа си ти, заблуда,
макар красива пеперуда,
но отровна
и коварна!
Очи ти правиш мили, ...

Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...

2024г.

РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...

Въпреки, че сме последни
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...

Как искам
Как искам снегът да се сипе,
за всичко на теб да простя!
Душата ми пак да открие
оная красива мечта! ...

Холивудската версия от 1962 г. на известния роман от Гогол - “Тарас Булба” представя Тони Къртис в ролята на Андрей Булба - един от синовете на Тарас. В продукцията на Метро Голдуин Майер не участва нито един руснак, или украинец, или поне аз не видях такъв в надписите, с изключение на две имена на ...

Кълнеш се, че си мой, а всъщност те нямам.
Въобще не виждам теб, а пропаст голяма,
В която ме накара да скоча от раз,
Обеща ми дюшек, а чува се “тряс!”
Ти ме засили в тая яма проклета ...

Зимска зима је коначно почела,
Цела ће бити веома занимљива.
Дрвеће је прекривено снегом,
А снег лети са неба.
Птица седи и греје се у рупи, пало је много снега, време је хладно, ...

М А Я Ц И
Интуицията е най-близкото разстояние
за душата до реалността на аксиомите-
устрем Божествен от ювелирно внимание,
храм измуруден от никнещи спомени... ...

И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...

Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...

Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...

А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...

Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...

Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...

Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя, ...

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...

Достатъчно имам от всичко.
Стига ми щастието,
дето е в хората, които обичам.
Стига ми времето,
дето е в дните, които свои наричам. ...

На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...