Не винаги, но един ден в годината,
на човек му се приисква
да достигне звездите,
да докосне слънцето,
да целуне вятъра, ...

Не бързай още да отпиваш -
не съм от скъпите вина.
Лоза-дивачка е наливала
у мене тъмна хладина.
Тя дълго ще се утаява, ...

Далечното е всъщност ореолът…
Дамян Дамянов
Поредният приятел свети вечер.
От точно тази светлина съм болен.
Изпратих го, във ореол облечен, ...

"Мъртви сълзи"
Отровни паяци в мойто тяло пълзят,
черни сенки в мен гърчат се и крещят,
скръстил длани, гледам с празни очи,
със езика си ближа кръв и сълзи. ...

Аз - "не, не, НЕ и зелената светнинка изгасна. Защо трябваше да поствам, вместо да си чатя с теб, защо изгубих миговете, в които можехме да си чатим, защо проспивам тези мигове."
Аз2 - "Денис, събуди се, събуди се от този сън и протегни ръка към неизвестното, защото там има някой, който те обича и г ...

Скъпи сърцеразбивачо,
това е поредното писмо, което пиша до теб. Писмо, което никога няма да изпратя, защото нямам смелост. Писмо, което ти никога няма да прочетеш, за да разбереш как се чувствам след всичкото това време.
Ти беше първият, в който се влюбих истински. Първият, на който се доверих напъ ...

Не давам сърцето си леко.
То е моя същност,
семето от чувства, скрило
тайнство на гордост и дивност.
То ми показва ветровете, ...

---
Годините вървят, но трайни знаци
сърцето ми и днес със спомен хранят –
за детството в селцето ми – Главаци,
което се е сгушило в Балкана. ...

Размисъл
Човек без сърце, говорещ за чувства,
човек без характер, говорещ за нрав,
не мислещ глупак, забравил да вкусва
вкуса на любовта, а се мисли за прав. ...

Една мисъл се стрелна в ума ми.
Светла като ден, тъмна като нощ.
Като гръм от ясно небе ме прониза.
Донесе ми сила и психическа мощ.
Защо тази мъничка мисъл? ...

Сбор
Честит сбор -
да сме живи, здрави, щастливи,
повече от майска роза красиви,
като спокоен летен ден миролюбиви, ...

Над Земята сме само аз и ти,
над небето е моят глас.
Във вечността сърцето ти тупти,
магията на живота е в нас.
Незабравим е този миг, ...

Повяхнах
Розите повяхнаха в мен,
тъмен вятър ги попари.
Ту е топъл, ту студен –
в пустиня хладна ме остави. ...

Alex Clare - Whispering
Whispering, whispering, whispering, whispering
As I pass myself down to my knees.
Whispering, whispering, whispering, whispering
As I fall through the willow trees, and I said ...

Alanis Morissette - You owe me nothing in return
I'll give you countless amounts
Of outright acceptance if you want it
I will give you encouragement
To choose the path that you want if you need it ...

Sonnet on peace
JOHN KEATS
Сонет за мира
превод: Красимир Тенев
O Peace! and dost thou with thy presence bless ...

Кой ви съблече оскъдните одежди?
Кой въздигна в култ голотата?
Свян и срам са отживелици прежни,
непритежавани днес от жената.
Безкрупулнa, разголена, красива, ...

Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!.. ...

Всичко е правилно. Всичко е грешно.
Важното вчера днес ни е смешно.
Ту Сатани сме. Ту Херувими.
Явното скрито е. Скритото – зримо.
Лесното зло е. Трудното – лесно. ...

Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...

Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи.
Ти имаш зад себе си ...

Отвързал си се.
Хвърчило си.
Люшкаш се в шепищата
на вятъра.
Мяташ се накъм билото ...

ЕКСПРОПРИАЦИЯ НА ЕКСПРОПРИАТОРИТЕ
И така, светът е в глобална финансова и икономическа криза. Великата депресия 1929-1933г. е дошла и отминала за четири години. Тази криза обаче ще е постоянна и няма светлина в тунела. Липсват пари за социална издръжка на бедните и онеправданите. Безработицата в Евр ...

Диогене, Диогене,
в бъчвата ни е добре.
В нея сладко се заспива -
сякаш си дете.

Стара портичка. Ръждив олук.
Пазва на момиче. Твърда гръд.
Дълги нощи.
Утро.
Махмурлук... ...

ЕСЕН
По голите баири тежко ляга
задавяща мъгла с космати вежди
и като стар Протей* с хитон от влага
със сто лица в лицето ми се вглежда. ...

Ти, време, разбираш
Всеки ден от календара
отхвърлям отминал мой живот.
Като дреха стара
захвърлям надалеч. ...

Самота
Свикнах отдавна с лятото да си тръгваш!
Свикнах отдавна с мрака да се измъкваш!
Да чакам с часове, с дни, със сезони и всяка нощ
да ме сменяш със нови! ...

Колко?
Тихо е,
толкова е тихо,
повече дори от жълтите листа в сезона на дъжда
и от безкрайно гледащия някъде камък, ...

Да се стряскам насън от очите ти, тъмните,
дето в мене уж гледат, а ми виждат душата;
да те търся до мен без успех по разсъмване,
като злобна орисница да се смее зората;
мисълта за теб да ми тича по миглите, ...