Deja vu
Събуждам се: с усещането странно,
че вече тоя ден съм го живял...
Дали във незапомнено Отдавна,
или в Живот наскоро отшумял?.. ...

Знайш какво е, като губиш
шах и се събличаш гола!?
Или стълби качваш клубни
по етажите на Мола?
Аз да гледам тези фини ...

Ти си тука, Любов. Хапвам с тебе.
Ти стоиш тук на стола, мълчиш.
И предъвкваме старото време.
Някак късно е да отлетиш.
А за тебе е тясно тук, зная… ...

В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало, ...

Не чукай на вратата, затворена е тя.
Ключарят- време взе ключа.
Къщовник стар- прибра въздишките,
стъпките забързани, дори усмивките.
Реката на страстта изтече, ...

Нашумяла е темата за това в какво са се превърнали момичетата днес – определение "удобна" и "лека" се слага на всяко момиче, независимо каква е тя всъщност. Сега е и моментът, в който трябва да се направи разликата между "удобно момиче" и момиче с достойнство. И кога точно едно нормално момиче се пр ...

Пеперуди във снега!?
Седя след Коледните нощи...
Веселбата свърши!
Пред очите ми белеят хладни снежни площи.
А кипарисът - той в далечината снагата кърши, ...

(Не)Изговорено
И в тази тиха нощ говоря с теб.
Нямаш отговор на всичките ми въпроси,
но аз все още имам такива,
които никога няма да ти задам... ...

В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри. ...

Месечино, бяла и красива, в тази тиха ясна нощ
защо смълчана и самотна си всред звездния разкош?
Защо опечалена си и някак разтревожена и бледна –
та ти царица си – тъгата моя участ е, нали съм бедна?…
Сънят побягна тази нощ от моите очи горещи, ...

Уморено... до смърт... Очакване...
Петстотин двадесет и седем
въздишки отроних.
Постелята замръз(к)на от очакване.
Вятърът забиваше пирони ...

Диви коне
Като в мистичен сън
тръпнат диви коне.
Свободни, устремени.
Грация вълшебна- ...

Мога
Мога,
стига в себе си да вярвам.
Мога,
няма от себе си да бягам. ...

Ти спомняш ли си езерото и тревата,
смеха, кънтящ сред дивите гори,
ти спомняш ли си вечерите и луната
и как те гледах в пъстрите очи?
Ти спомняш ли си нашето мълчание, ...

Не зная с летен дъжд да те сравня ли?
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...

Кратка лятна песен
Между два самолета-
за насам и нататък-
в ритъм трескаво летен
да успееш за кратко ...

Новый год стучит в окошко
Людмила Ларкина
Новый год стучит в окошко,
Снегом улица бела,
По проторенным дорожкам ...

"Time That Remains"
Don’t do as I have done
Win where I have lost
Have where I have none
Don’t let your demons drive ...

Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки - ...

Червена светлина, идващ автобус, очите ми се затварят и почти заспивам, искам да се прибера по-бързо на топло, да си пусна музика и да заспя... Уличен музикант, в края на улицата, приглушена светлина, блещукаща от лампата над него, свири на саксофон... музиката само минава покрай мен, а може би дори ...

Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше, ...

Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен, ...

Бате Бойко награби се добре,
скъта в офшорки милиони,
че има будала да го избере
и не го ловят наши закони!
Има той къща в Барселона, ...

Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...

"Нищо лично - само някакъв флирт.
Само малка забежка от сивото.
Не искай! Не търси! Не мисли!"
Колко малко всъщност се иска?!
Трябва само да намериш как ...

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...