Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...

ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца. ...

Телепатия
Сама ли беше тази нощ,
за мене ли си спомни?
Възкръснаха ли пак пред теб
виденията нескромни? ...

"Мъртви цветя"
Мъртви цветя,
млади убийци -
палачи на красиви мечти.
Следи във съня, ...

Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...

Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...

Противоречива и сложна,
с ранима душа,
типично по женски
към тебе вървя
и бягаш по мъжки ...

В прегръдката на древна магия се намирам
носи ме нежно през тълпите човешки
кара мозъка ми да вибрира
мисли странни да се реят из него
мисли точно като тази

Не се насилвам. Няма да те смая
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...

Почуках плахо... И открехна се вратата
...
Пристъпих... И потънах в топлина
...
А някой вече беше пуснал корени в самата мен ...

Топло ми е на душата.
Тихо и спокойно,
някак си от тук нататък
не ми тежи грехът.
Цялата любов ли ...

В закърнели усмивки...
… пробужда се Есен
сякаш никога зимата не е била
бавно сяда до мен и ме гали безпръстно
и рисува в очите ми нежна следа… ...

Нестинарка
Самотна нестинарка е душата,
нозете си в жарава впила...
Между небето и Земята
молитвено ръце е свила... ...

Аз чувствам се щастлива
да чуя тез слова:
че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи. ...

"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...

Измисли ме,
по-щастлива от всякога.
И стопли ми ръцете
във твоите.
Аз не искам да плача, ...

Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират. ...

На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...

С каква искра ме ти погали,
та лумна в мене тоз вулкан.
Събуди чувствата заспали,
изпепели ме с огнен плам.
Магия ли, магьоснико, направи, ...

Дълго се чака
Дълго се чака да срещнеш приятел,
години минават дали е такъв.
В сърцето да бъде ангел хранител,
от теб да не търси изгода и стръв. ...

Над мен камбаната звъни
и със гласа ù Бог ми пее,
Духът ми рее се във висини
и в ангелски пух нежно се люлее.
Красиво ми е, светло и така ...

Ти си малка тайна.
Любов незнайна.
Ти си като детска песничка,
тайно скрита в килера на сърцето.
Помниш ли онзи ден в гората ...

Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...

Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...

Благодаря на Черноглед за акапелата!

Понесох надеждата бяла
Разплетох коси като северен вятър,
разпръснах виелица сини мечти,
захвърлих тъгата някак нататък,
издухах посърнали нечии следи. ...

Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...

Снегът се сипе нежно,
приказката пак се ражда.
Деца играят си небрежно,
студът желание поражда
Аз и ти, уютно кафене, ...

Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...

Той е марков.
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка. ...

Откровения
Никога не чух нищо истинско да излиза от твоите устни, само думи, красиви думи, които някой е написал за своята любима, не за мен! Никога не се почувствах желана и обичана, освен в моментите, когато виждаше, че си отивам. Защо ме връща толкова много пъти? Нима искаше да станеш по-добър лъ ...

Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...

Бях облечена в жасмин и мед, лъскава, златна. Държах ръката му и имах всичко, можех всичко, усещах всичко. Бях на най-непознатото място с най-познатия човек и бях вкъщи. Оставих лепкави медени следи по всички светли и тъмни улици и облак от блед жасмин, защото се обичахме навсякъде, защото сладостта ...

Всяка сутрин и вечер си себе си, същият -
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете ...

Кълвеш. И хапеш... или ме целуваш?
В дъжда и бурята не мога да те разбера.
В очите ми се стрелкат като ястреби
фенери, фарове, вода, коса...
Стоя и чакам... чакам да ме стиснеш ...

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...

И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...

Дните минават.
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...
Споменът за изминалите дни ...