О, небе... и безкрайни светещи звезди,
приказен е светът при вас, нали?
Светът, който търсим в нашите мечти
и за когото проляхме всички тез сълзи.
Мътно е в ума ни и все нещо ни се мае; ...

Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят ...

Казваш ли ù ти,
че споделяш нейните мечти?!
Вижда се в очите ти,
че честен никога не си...
Лъжеш я, тя знае и ужасно я боли... ...

Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам. ...

Подари ù нежно цвете -
очите ще искрят,
подари обичта си и на двете -
нежната им красота да озарят.
Красотата на цветето, което подаряваш, ...

Може би, ако имаше поне малко светлинка в този свят,
бих казала, че това е най-хубавото място на земята,
може би, ако имаше поне малко надежда в този свят,
бих останала, за да успея...
Може би, ако имаше повече усмивки в този свят, ...

Кратко беше времето ни общо,
чувство блесна, пламна, прегоря.
Мисля често - беше ли изобщо
тъмна нощ или изгряваща зора.
Днес слънцето очите ми изгаря, ...

И нощем, когато заспя,
изникваш в съня ми
тъй хубава и непокорна,
красива и жестока...
Обичам да те гледам, ...

Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени ...

Мракът ме привлече,
тръгвам, стига вече,
няма ги децата,
няма обич вече.
Как ще бъде ...

Твойте коси от сатен
блестяха нежно в нощта,
твойте устни прекрасни
шептяха омайни слова.
Бях опиянен от желание, ...

Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...

„Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия”
Рене Декарт
Рене Декарт е френски философ, математик и физик, понякога наричан основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика, той се нарежда сред най-влиятелните мислители в епохата на Класицизма. Той вдъхн ...

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпращя и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

КАКТУС
Мале, от тез негови бодли
доста ще боли!
И още се чудя жив ли е. Дали?
Не, това не може да е вярно, нали? ...

Ма стига с тия далавери!
Ма стига с тоя пруизвол!
Като го чух и са одзверих:
нафсякъди из къра гол,
от текезето, как им щуква, ...

Много сладко и тестено
за мен е забранено.
С диабет съм, но се справям
и въобще не се притеснявам.
Ще се справя - всичко е наред ...

Тъжна песен в тъжен ден.
Тъжна жена в черно облечена.
Тъжно лице и тъжна усмивка,
тъжно е времето, тъжен дъждът е.
И тъгата света завладява. ...

Нещо май променя се във нас.
Станали сме някак по-сериозни.
Чувствата не казваме на глас.
Думички изричаме помпозни.
Мислите подреждаме във ред. ...

Какво остава ни сега,
щом думите се разминават.
За мен е важна любовта,
на тебе почестите дават
и слава и живот желан. ...

Ръката трепереща гали белия лист,
върху който искам да ти напиша
за нещата, които не успях да ти дам.
Споделил ги бях с четирите посоки,
от които при мене влизаше вятърът ...

Отпих,
от поредната доза мечта за обичащи,
надежда
нелепа за слънчево време сред хлад,
красива си, ...

Игра ли е животът и хората - играчи?
Игра, само за познавачи...?
Стартът е даден,
започваш да тичаш;
Финала коварен ...

Сбъдната мечта
Пари кожата,
от твоите милувки!
Горят очите ми
от взиране в нощта! ...

Синьо…
Разлистих си душата…
в далечна синева…
Поисках с нея да се слея…
И синьото в просторите ...

Приятел ли си ти,
или най големият предател,
измамник с ангелско лице
на моя враг дори не пожелавам,
да има приятел като теб… ...

Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели ...

Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта ...

Къде си, братко, та днес да ме видиш,
сърце да видиш, че е клето-проклето.
Как още стене за пуста свобóда,
за близко рамо, за гнева на народа.
Как още тежко, мъчно се живее, ...

Пробягах градове и магистрали,
понесла агънцето на ръце.
Ще бъда ли щастлива пак? Едва ли.
Та как да бъда с половин сърце?
Ти тръгна си. Безмълвна аз стоях. ...

СЪННА ЛУНА
Ухаят цветята, потрепват листата
и стъпки долитат на плаха сърна.
На ручеи чисти водите сребристи
проблясват с очите на сънна Луна. ...

Отново правиш стъпките нелепи
пред рафтовете със луканки и кайми,
отново гледаш шарени пакети,
запълнени с безжизнени котлети и псувни.
Сияеш като слънце пред маслини ...

Изгубили се две души
в гората на живота необятен,
малката пътечка със своите сълзи
покрили със завивка златна.
Навлезли във дълбоката тъма ...

Сърцето ме боли когато си с нея
Имам чувството че ще полудея
Боли че ласките ти трябва да деля
А аз оставам безмълвна сега
Убиваш ме бавно любими ...

В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни, ...