Трепетът бавно умираше
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена ...

Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.
Нима аз мога тебе да забравя, ...

За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...

Галактика си в свят неозарим.
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра, ...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...

Недовършено
Колко е трудно всяко начало,
колко е трудно на белия лист
да построиш за душата си тяло,
когато е нейният пулс отривист! ...

Всеки си мисли, че може
да я подритва с насмешка,
да й забие в гръб ножа,
щом и в живота е пешка.
Че е сама и бездомна, ...

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...

Ти беше като слънчев лъч,
огряващ моята съдба
и блесна залезът ти изведнъж,
потъна в мрак и тишина...
... Още миг поне постой, ...

Never Ever
A few questions that I need to know
how you could ever hurt me so
I need to know what I've done wrong
and how long it's been going on ...

Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...

По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват ...

Ти си тръгна, мислех завинаги,
и остави след себе си болката,
неизказани думи на времето,
незавършени куп намерения!
Ти си тръгна, мислех завинаги, ...

Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да ...

Черна роза стои на белия лист,
а на него - изписан стих.
Покрито с прах до него седи
и шишенце мастило.
Черни рози, черни рози, ...

Думи
До вчера думите
като дръзки торпили
пронизваха...
Мъгливите портали ...

ОТКРОВЕНИЕ
на Ники
Потъвам в мисли и броя минутите.
Завръщам се във спомена...
Неказани слова. Слова нечути. ...

Деца на новото време...
Виждам ви!
Прегърнали сами
себе си - стоите
и гледате в нищото. ...

Разкъсах дните в епилози.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове - ...

Докосваш ме
Вървим един до друг, пръстите ни се огряват и докосват...
Докосвам те за миг... и погледът ти заглушава моя вик...
Не питай... страст и болка... устните ми пак треперят,
Искат да прошепнат... да говорят... прегърни ме със очи, ...

> Бе свикнал да си ходи по земята,
>
> но веднъж към слънцето погледна.
>
> Неистово го завладя мечтата ...

Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...

Всичко беше розово, красиво,
а сега тъмно и сиво.
Обичта гореше в нашите сърца,
ала зла тъма прогони я сега.
В началото за мене бе шега ...

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...

Бебешко розово,
жълто, оранжево, синьо -
красиво...
Червено, винено-щастливо,
бяло и пенливо. ...

На кукувица заприличах.
От делника еднообразен
бягам, за да попадна в друг
по-тежък, по-опасен.
И май сама се и закуках ...

Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...

Какво всъщност представлява любовта? Дали тя е чувството, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се научаваме да изпитаме?Някои казват, че любошта е болка, други - че означава да имаш целия свят, но да искаш само един човек. Трети твърдят други клишета, които всички ние сме чували и не осп ...

Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми частица от свойта топлота, ...

Тя реши да просперира,
но бившият не бе достатъчно богат
душевно, не я рабираше въобще -
няма да е металик. Ама как така?
И за какво му бяха трета и четвърта чак врата? ...