Отидоха си лятото и птичата песен.
Отново е есен.
Времето се точи бавно и меланхолично,
за тъмната, студена есен, това е привично.
Потъмнява водата във езерата, ...

Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...

Какво остава всъщност от човека?
Една далечна, минала мечта,
една добре утъпкана пътека
и малко обич в миг на самота.
Когато уморена от живата, ...

Все повече се убеждавам в необходимостта човек да има своя истина, свой мироглед, а не да се води винаги по чуждото мнение. Само чрез собствени разсъждения и опит той може да се изгради като истинска личност, а не като марионетка, разигравана по нечия чужда воля. Затова трябва да четем и да мислим с ...

Господи, как те обичам!
Как само копнея за теб!
От всичко се отричам,
за един единствен жест!
Господи, как само желая ...

Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.
Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш. ...

Препънах се и паднах...
препънах се в своето сърце.
Как ли се е озовало на земята
като бездомно мъничко дете?
Та аз нали на теб го дадох - ...

КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви, ...

Гордееш се със своя произход
и че от село идва твоят род,
при всеки скъп и мил спомен
завръщай се при своя корен.
Щастлива си, щом проумяваш, ...

Посветено е на момичето, което обичам с цялата си душа!
Какво за теб са моите сълзи?
Какво ли са за теб, когато ги видиш в очите ми?
Какво са за теб, когато те са хиляди?
Какво са за теб, когато ги изтрия с целувка една? ...

"Всяка жена заслужава да си легнеш с нея,
Но не всяка - втори път..."
прочетено някъде в нета
Всеки мъж заслужава по една сълза,
но не всеки - да отрониш втора! ...

Асан българче обича -
кой каквото му даде.
Денем спи, а нощем тича -
квото може да краде.
Асан българче живее ...

Още преди да се влюбя,
трябва да те забравя,
бързо да не загубя,
в обич да се удавя.
Тичам да разпилея ...

Вземи душата ми в дланите студени,
както монахът в молитви се кълне.
Опрости ме, че нявга бях без тебе.
Прошепни на вятъра, нека те зове.
И тръгни по оня път, неискан. ...

От мене си отиде и остави
две търсещи ръце в нощта,
две плачещи от кръв очи
и сърцето на две, което раздели.
Болката ме караше да страдам, ...

Объркваш ме, с това което казваш.
Побъркваш ме по начина, по който го показваш.
Криеш това, което не разбирам
и ме караш с хиляди усилия отговора да намирам.
Слушаш ме, но сякаш не говоря ...

Сън
Да гоним с теб отиващо лято,
да посрещнем щъркели след зима!
Да оберем напролет всичко посято!
Да обичаме есен, ако има! ...

Вървял по пътя един чаровник много хитър.
Галантен бил. Колекционер.
Не го смущавали жените -
на доста той сърцата бил отнел.
Събирал си ги във торбичка, ...

Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...

Покрай дъбове стари,
сред набола трева,
тук цъфтят минзухари
върху влажна земя.
В мека дъбова шума ...

Под нощното небе
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.
Гледам нагоре и броя звездите, ...

Защо не искам да те забравя,
защо не мога това да направя?
Себе си повличам в грях -
постоянно живея в страх -
дали Бог ще ми прости ...

Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...

Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...

Ако не намираш в този свят любов
и те мъчи този наболял въпрос:
"Защо от тъга без сили аз оставам, а отново оцелявам?"
Ще намериш отговора във беда,
защото което не ме убива, ...

За мойте малки, тайни изневери*
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост. ...

Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес ...