Ни смеа а съ веснъ вечи в нето.
Идно ми е таковъ дискумфортну
(с таа дума, а - ви зАфърлих у плето).
Купешка е и май чи е импортна.
Та казвам ви, ни смеа и това е. ...

Ще те видя!
Небето е ясно.
Природата празнува с мен.
Ще те видя!
Сърцето ми не е нещастно ...

Твоята поезия прекрасна, отвори във сърцето ми врата,
и даде тя възможност на душата ми -да полети във звездната тъма,
Търсиме се често във ефира - спътникова информация,
и намираме се - чувството напира - тъй че да отприщиме душата си.
Туй е плод на висша ерудиция и богата вътрешна култура, ...

Искам да направя нещо щуро,
адски неприлично,
безгрижно -
коварно и невинно.
Съблечи ме тук - ...

Вървеше сякаш по собствените си следи. Някога, много отдавна беше стъпвал тук нехайно, със свободна и незатормозена от злободневието душа - детска душа. Тези стари дървета с виещи се стволове и с техните напукани, посивяващи кори, изглеждаха все така достолепни, живи и тъжни, като древни мъдреци. На ...

Гори ме нещо, толкова дълбоко - в сърцето.
Гори, не ще и да утихне...
Това си ти, любов, но не те чувствам
вече както преди. Сега си просто болка,
от която сърцето тръпне да се отърве. ...

Търся те, къде си?
Горчиво плаче моето сърце.
Съдбата нелепо те отнесе,
далеч от моето лице.
Сълзите коварно напират ...

Къде си ти? Искам в твоето
сърце отново да се скрия.
В твоите очи аз виждам
надежда, помощ и закрила.
Къде си ти? Жадувам твоите ...

Следи от гълъби и наранено сиво...
Мълчание по пръстите
затиснали
през чашите
ненужни спомени. ...

Две очи измъчени, отстрани гледат болката,
гледат страха, гледат живота, на който едни казваха
реален, а други гаден...
Блясъкът на тези очи
превърна се в сълзи, ...

МОЯТ СВЯТ
В този свят коварен и студен,
осъдени сме на раздяла.
До теб стоя, а ти до мен,
но любовта ни не е цяла. ...

Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.
Тогава размахва крилата си тежки ...

Ти ме научи...
Ти ми показа,
че когато вали, не плаче небето,
че това са капки любов, не сълзи,
че спасяват от жажда сърцето. ...

Тя дойде...
... А беше тогава
зряло и есенно,
тогава тъй бе натежало от плод...
Момчето не спеше ...

Един от въпросите, които всеки трябва да си зададе преди да тръгне на път към неизвестното и да предвиди грешките си преди да са станали.
Никой не може да промени пътя, който съдбата му е предначертала. Мястото, времето и обстоятелствата може да са различни, но основният път и краят, които са предна ...

И тази вечер пак си онлайн,
но май не виждаш...
искам да се махнеш... бай!
Дори и той не иска с тебе да говори,
с мене той излиза и за мене само ...

... Хвърляше се на всяка трета... Ето, че дойде и нейният ред. Той й обещаваше целия свят... Сваляше й звезда след звезда...
В началото тя не вярваше. Но... след това му повярва.Отключи сърцето си за него. Той беше всичко за нея. Владееше душата й. Играеше си с чувствата й. Но тя му прощаваше, защот ...

Празно е.
Душата ми крещи.
Сгрешил си в преценката за мене.
Не искам да изпращам пак сълзи
и болката във тебе да простене... ...

Колко пъти съм газил калта,
с очи съм разгръщал мъглите
в стремежи за миг синева
и за обич, горяща в очите?
Колко пъти с пепел от страсти, ...

Беше толкова скучно, изведнъж видях познатото лице!
Да,ти бе отново тук, как заби моето сърце!
Моята първа любов се беше завърнала за лятото!
Отново е тук, отново е с мен!
Още от първия ден ме целува, всичко в мен от ...

Живот от стъпки.
Стабилни,
не дотам,
дори препъване.
Нормалните ...

Последна цигара.
Фас.
Миризма на
опърлена плът.
Надигаш се, ...

С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.
На снимката, измачкана и пожълтяла, ...

Не мери любовта ми на чужда везна!Не претегляй течащото време!Ето, виждаш ли?
Твоя съм!
Тук и сега!Не отмервай в секунди момента!Превърни ме във цвете на твойте гърди,но не късай от него листенца!Ще цъфтя като роза във твойте очи,ароматна, но доста бодлива!Не мери любовта ми на чужда везна!И... не с ...

Този живот е голяма измама -
уж, че го имам, а него го няма.
Ту тук, при мен седи, после изчезне -
щастието винаги бяга от мене.
Само понякога тихо си плача. ...

Слънцето примамливо изгря,
неусетно отмина нощта.
Чашата със шампанско преля,
ала е тъжна моята душа.
Аз търся красивото ти лице ...

Искам да се взирам в очите ти, в този син, необятен свят, пълен с толкова красота...
Искам да докосвам устните ти отново и да усещам всяка малка част от твоята душа...
Искам да се върна при теб, защото ми липсват прегръдките ти, в които не чуствах мизерията на моята съдба...
Сега съм празен, потънал ...

Сега вече ми е все едно!
Сега и аз се научих на мълчание,
да не търся отговори на въпроси,
когато не ме желаеш до себе си.
Сега вече и аз заставям сърцето си ...

Застанали на брега,
високо над бушуващата вода ,
върху една оголена бяла скала,
стоят две фигури – мъж и жена.
Заключени в прегръдка са те, ...

Насред поляната стоеше мъж с прошарена коса и носталгично лице. Очите му бяха угаснали - сякаш хиляди самотии се отразяваха в тях. Хората в града говореха, че би трябвало да е свикнал с липсата й, но той не успя. Как да приеме, че нея я
няма, когато детският образ-мечта все още изплуваше в сънищата ...