Ти - моето сърце и душа,
ти си живот, който живея на мига.
Ти си моят свят,
понякога объркан и непознат.
Ти в сърцето и душата, ...

Омръзна ми винаги да се самосъжалявам... Омръзна ми да плача и никой да не вижда сълзите ми... Омръзна ми да крещя с все сили, а никой да не чува гласа ми... Омръзна ми от самотата - тази мълчалива приятелка... Тази тиха и безмълвна познайница... Омръзна ми от любовта - тази непозната предателка, ко ...

Няма да говоря днес за теб,
няма да се боря вече.
Защото откакто си отиде,
сърцето вече не боли,
душата вече не кърви, ...

А даденост ли си?
- Мога да бъда това, което те спасява от мрака в края на тунела !А може би ти си?
Появи се от нищото.
- Когато бях потънала в собствената си тъга и нямаше никой, който да ми върне мига!
Тогава, когато не допусках никого. ...

Пияният осъден е и носи своя кръст,
в бутилката със водка дави си тьгата,
защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
без жал впивайки злокобни погледи в душата.
И той човек бе като вас ...

Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?
Чувствам ли, обичам ли? ...

Поредното хапче гълтам за забрава,
бутилката ром ми стана приятел,
цигара след цигара пуша
пак сама в тъмната стая.
Гледам картата, отново замислена ...

Някак си нещо не се получава...
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.
Някак си всяка усмивка е спомен ...

Стая, забутана някъде, в някой таван, изоставен, прашна,
стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
Завесите са леко продърпани, сиви или пък малко безцветни...
А помня - розови бяха.
И куклите с измърляни роклички, тъжно надничат от скрина. ...

Китарен звън -
докосване от лятна нощ
на сутринта
морето
с повърхност като огледало ...

Отче, грешна съм...
И не за прошка ще те моля...
Чуй изповедта ми и ако можеш -
после ме съди или прости...
Видях слепец. Ръка подадох. ...

Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който д ...

ПУСТИНЯ
В пустинята се ражда мистика и вятър.
Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.
Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.
Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна. ...

Гледаш открито, дръзко дори,
решимост в погледа личи,
зелен пожар изпепеляващо гори
с опасния пламък на твойте очи!
Обсебваш ме бавно, неусетно почти, ...

КАЛПАЗАНКА
Обичам дънки, не одеждите шифонени.
Обичам маратонки, не сандали с ток.
Обичам си косата, рееща се с вятъра.
Не ми и пука, че не съм човек висок. ...

Cheerleader- Melissa Мелиса
skin кожа
body тяло
skin кожа
body тяло ...

РАЗВОД
Всичко е започнало с любов голяма.
После имало семейство и деца.
После приказката станала кошмарна.
Бавно и мъчително се стигнало и до това. ...

Един силует се показа отново на терасата отсреща. Ти ли си това? Не, не си, как можах да забравя?! Теб те няма там от години, не си се появявала там, от както бяхме деца. Но вече нищо не е така, както беше, когато бяхме деца...
Помниш ли какви бяхме, какво правехме? Помниш ли как бяхме само аз и ти ...

Принцеса бях тогава,
когата тате даваше пари,
но помни, аз разбрах какъв човек си ти,
но и теб ще те боли...
Принцеса твоя бях аз, ...

Не искам аз да бъда с теб,
с теб, подлецо такъв,
много подло ти постъпи,
нарани ме така, че все едно нищо не било.
Недей!!! Недей се унижава тъй, ...

Продажница била си ти!
Не мисли, че ме боли -
само спомена за теб остана,
вечно ще ГОРИ!!!!!!!

Донеси ми нещо като се завръщаш,
открадни ми малко оранжево от зората,
една звезда, жива вода, в която се оглеждаш,
малко хладна, свежа роса ми събери от
цветята... ...

АНТИ-ЖЕНА
Не нося златни колиета,
гривнички и обици.
Не спазвам никакви диети
и това си ми личи. ...

Не преживявам реалността,
просто я понасям.
Слънцето отново ще си отиде,
а аз ще опитам да намеря дома му.
Толкова шум-аз не чувам нищо, ...