Сянка съм. И ти си сянка.
Целият живот е сянка!
Неизмеримост е.
Преминаваме в неизмеримите
черти на времето. ...

/край/
Когато погледът ти стисне моята коса
и в сън смехът ми призове те,
аз виждам, как от старата ти нежност
умира злото ...

Сред разпръснати листи и пресни чернови,
между ръкописи, още неиздадени,
статуетка - мъничко моряче там стои
и обещава върхове непокорявани.
Отправило поглед към безкрай далечен, ...

…седем-осем, и ще…
Греховете ми
броят се
на пръстите
на двете ми ръце ...

На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Пон ...

Преди да започна - няколко думички: Всъщност не смятах да публикувам всичко това, не за друго, ами защото много ме е срам, пък и много ме боли от тия спомени. Поради това тези мои писания засега са недовършени. Но по повод придобиването на статута на европейци (не че географията се е променила,хеле ...

Стои самотна, тихичко ридае,
жадува тя за топла, нежна длан,
копнее тя за майчина милувка,
а никой не поглежда я днес там!
Седи присвита, с поглед тъжен: ...

Ще събера от листопада непотребното и с него ще дочакам пролетта. От мислите ще избера най-черната и ще я превъзпитам във мечта. Лъжата ще си прекроя във приказка, а от сълзите песен ще сплета и от престъпниците ще съм най-невинната, дори да не повярвате в стиха!

Питат: "Докога ще раздаваш душата си?
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките ...

Прекрасна вечер - пак студено е.
Възглавницата - чиста, бяла.
Цял ден съм пила от соленото...
Във утрото изпъвам се и... цяла съм.

Там нейде в небето се крие
тихата блажена красота,
където птица с полета си шие
перелината вълшебна на нощта.
Там нейде, скрита сред звездите, ...

Все още ли гоня химери,
още ли плача без глас,
когато душата намери
своето истинско аз?
Все още ли вятъра гоня, ...

Мил и крехък спомен,
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.
Спомен от детски мечти, ...

Все по-тежки и по-трудни,
минават дните - ден след ден.
Сърцето от мъка натежава,
лицето от сълзи старей.
Истината от мрак изплува, ...

Дъждът снове със струи свежи
през листи, клонки и треви.
Разкъсва паяжинни мрежи,
вълшебни приказки реди.
Попръсква тук и там от нежност, ...

Мечтите ми, злодей унищожи!
За миг направи ги на прах и пепел.
Зарови ги дълбоко в Земята,
от там, където ни една не може да излезе,
дори в съня ми да се появи. ...

Приклякват сенки уморени
в среднощна бяла тишина,
където чувствата стаени
будят наранени сетива.
За кой ли път сърдечна влага, ...

Ти имаш дарба,
талант ли - не зная.
Хиляда ангела,
две хиляди демона
танцуват във нощна трева. ...

Защото бързо ще си
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е ...

Сълзи зениците изгарят,
далеч е вече онзи бряг,
къде вълните с пясъка се сливат,
къде прекрасен ще е моят свят?
Отливът на моите мечти ...

Чаках моето дете
застанал под теб
Галех топъл цвят
докосвах тръни
обляни в кръв ...

Срам
Вървя печален
във света на глупостта
по улици обляни
в празни светлини ...

Аз Съм Твоята Сянка
Когато си жадна
от моите шепи ще пиеш
Когато вятъра разрошва
косите ти ...

“Милостиня или милосърдие? От кое се нуждаят повече бедните и онеправданите от живота?”
Поставих въпросителната и доволен се отпуснах на облегалката. Получи се добър материал. Без да преувеличавам, един от най-добрите, които изобщо бях писал не само в моя ресор – “социална политика”, а в цялата ми ж ...

Не искам да се наранявам,
не искам сцени
или крясъци от теб
Не искам даже думи,
просто обърни се ...

Търсех за нещо да се хвана,
да остана,
където бе раздялата ни,
но ти с лъжовен поглед се прокрадна
и избяга от местопрестъплението си. ...

Къде изчезна мила... изведнъж
Внезапно като топъл юнски дъжд
Но нежността ти нещо взе
Да, открадна моето сърце

Бледней тъгата, подир ней
бледнее всичкото от теб
у мен останало, спри, хей,
та то така отдавна бе !
Отдавна твоите черти ...

Момиче,
чуй ме,
не зная откъде да започна сега,
но всяка дума,
погледни ме, ...

Ехтят словата ти жестоки,
все чувам страшния им вик:
"Иди си, моя, Синеочке,
безропотно си ти иди!
Ти не плачи, когат` ме няма, ...

ИСКАМ... ИМАМ?!...
Искам да имам твоят истеричен смях
и твоите нервни усмивки,
да бъда първородният ти грях,
да се завиваме в меки завивки. ...