За ден съм била
Всяка нощ за теб си мислех,
всеки ден за теб умирах,
а ти за ден ме взе в нощта
и на утринта ме хвърли в прахта. ...

Morandi - Crazy world
I saw you crying yesterday
Just let me wide those tears away
I`ll be your sun after the rain
I`ll make shure you`ll never feel the pain again.. ...

Променлива съм като пролетта.
Ту радостна, засмяна,
ту тъжна, в своя самота
или във вихър разпиляна.
И честно казвам си - не вярвайте в мен: ...

Апатия - душевна смърт.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш. ...

Сутрин... трябвало да ставам...
Всеки път и се предавам.
Обикалям стаята с юргана,
закъснея ли, тогава бягам.
Пръв клиент - усмивка вяла, ...

През всичкото време, което чаках, любовта ми ме изгаряше отвътре,
моля те, позволи ми да те обичам така, както само аз мога.
Винаги съм искала да бъда до теб, скъпи, затова живея!
Само ме повикай и ще бъда твоя на мига.
Аз съм луда по теб, ...

Хайде побързай, ела.
Аз съм сама и те чакам.
Тази нощ е студена,
аз мръзна.
Хайде побързай, ...

Отивам днеска в гората и гледам -
синчец, минзухар и някакво цвете.
Погледах, помаях се, и се наведох,
и сигурно съм бил като малко дете.
Но там бе толкова красиво и странно: ...

Дъхът ми топъл среща студеното стъкло...
Вали... Небето посивяло плаче...
А капките, досущ като моите сълзи,
не ще бъдат избърсани от някой...
Всеки облак носи твоя нежен аромат, ...

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...

Отдавна те превърнах в жалък спомен,
болезнено догарящ и отровен,
но колкото и да отричам,
не мога да не те обичам...
Отдавна те превърнах в призрак, ...

На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач. ...

Ревност или нервност,
увереност или неуравновесеност,
и така тази игра на думи
може да продължи докато спре ума ми.
Но има ли смисъл да владееш ...

Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ
Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш?
Мълча… Но всъщност възможно ли е да запазим мълчание ...

Желание, копнеж, мечта…
Човекът вечно иска,
потънал в алчността.
Реалност, случка, разочарование…
Човек живее в своето, ...

Природата привързва ни със страст,
която всичко в нас владее
и чувстваме как тази мощна власт
в сърцето общо пламенее.
Любовта е сила толкоз сладка, ...

За тоя риск
ти нямаш
сили.
Да, нямаш!
За малко ...

Вървя си и съзирам в нощта
една плачеща и самотна душа...
Попитах я: "Какво ти е? Защо си сама?" -
а тя ми отвърна с искряща сълза.
Каза ми: "Махни се! Аз искам тук на брега ...

Обичам те, но нямам сила да ти кажа, щом срещна погледа свиреп. Обичам те, но как да ти докажа, че нямам по-любим човек от теб! В живота срещнах те случайно, и в теб се влюбих аз безкрайно. Обичам те! В туй няма и съмнение, да лъжа нямам намерение. Обичам те, и ти ще живееш вечно в мен, защото аз жи ...