Notice me, take my hand
Why are we strangers when
Our love is strong
Why carry on without me
Everytime I try to fly, I fall ...

Писмо
Скъпи, мили, ненагледни
пиша редове последни.
Тука ще му сложа края,
а защо, сама не зная. ...

Реализъм
Сърдити и строги, с проблеми, с тревоги
живеем безславно, умираме бавно
склонили главите, търкулват се дните
и някак безлични, та чак неприлични. ...

Немога да спра да те обичам
Не мога да спра да те обичам,
да мисля за теб през нощта
и взирам се аз във звездите,
откривайки в тях любовта. ...

Вечерта на 14 Февруари
Денят на всички влюбени сърца
С болката от рани тежки, стари
Тя и той разменят си слова
Той и каза: "Аз те обичам" ...

Over and over I look in your eyes
You are all I desire
You have captured me
I want to hold you I want to be close to you
I never want to let go ...

Черно-бяло

Ех, да можех да протегна ръка,
за да залепя плесница на съдбата...
За да чуя писък, после тишина ...

Защо те няма вече?
Стъклото в плътта ми ще се вреже.
Ти далече си от мен вече...
Затворена съм в клетка,
и от мъка вехна. ...

Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни? ...

Мислех, че намирам
малко топлина?
Мислех, че откривам
приятелска ръка?
Мислех, че се смеем ...

Вярвах винаги във теб,любов.
Вечно вярвах,че те има.
И след всеки удър твой
и след всяка грешка моя.
Вярвах винаги във теб,любов. ...

Победа или Загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава. ...

Ах,този час
Минава полунощ.
Ах,този романтичен час!
Минава дванайсет,-
и какво от това? ...

Аристотел, пристъпвайки към написването на своята теология, казва, че "Всички хора по природа се стремят към знанието, и доказателство за това е тяхната любов към новите впечатления". Аз пък, пристъпвайки към философията на Платон, по-скоро бих казал, че всички хора се стремят към философията на Пла ...

Произведенията на младия Маркс са предимно философски по своя тон и хуманистични по своя характер. Но в своите по-зрели години Маркс се обръща все повече към икономическата история като обяснение на скритите сили, предизвикващи промяна на обществените форми в историята.
Като младеж Маркс изучава фил ...

Миг
За миг обичаме се,
миг живеем,
за миг умира любовта.
За миг се раждаме, ...

Съвети
Забрави за мама и тати
Няма ги – сам си.
Бягай...Наплачи се...
А после при мене върни се, ...

Новото време

Вървя по мрачната, мръсна улица.
Срещам различни окаяни хора.
Сякаш съдбата е залепила плесница, ...

Наднича чаената роза през прозореца,
по-любопитна и красива е от всякога.
И като капка кръв блести отгоре й
червено петънце. Да, мили, пак е
сезонът на надеждите и розите. ...

Дай ми минута...
Даи ми само една..
Да обърна живота ти,
да обърна света...
Дай ми минута ...

Обичам да плача за тебе,
обичам да мисля за теб.
Да чувствам как любовта ме изгаря,
как в и бурята за теб мечтая....
Обичам те дори и да те няма, ...

Несподелена любов
Когато силно страдаш,
Болката е твоята любима,
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима! ...

ПЛАНИНАТА
Ръцете ми не виждаш в тъмнината
протегнати към тебе те болят.
Очите ми затваря светлината,
но в тъмното два въглена горят. ...

Слънце
Ти си жаркото слънце
и силно изгаряш ме ти
аз съм птичка мъничка
и към теб летя неизменно! ...

Отразяват се в черния креп
на зеници от уплах присвити:
столът, масата, бурканът със мед
и кутията с твърди бисквити.

Две хубави очи, в които те намерих.
Две ангелски крила, с които долетя,
през прозореца на моята душа.
В огледалото нежния ти лик съзрях,
в мечтите си потайни аз те пожелах. ...

Смъртта досяга ни едва -
със всяка малка радост -
умираме с такъв мерак -
живеем - за това досягане

От всеки двор надничат зелки –
измежду рошавите
пламенни листа –
приготвени за бъчвите са…
И като никога са изтървали ...

Ядосвам се...
Влизам в близкия бар да пия бира,
обаче някакъв там ме спира...
Прави се на супер интересен,
а е като изсъхнала плесен... ...

Скимтящ и сам под стълбата на съненото утро
един бездомен стих ме моли да го пусна
и дращи по душата ми със пръсти посинели,
ала съвсем прозрачен е от чувства неузрели,
от думи ненамерени, от мигове пропуснати, ...

Прощално сбогом
Прощално сбогом,
вратата се затваря.
Обръщаш се, вървиш,
вперил поглед в тъмнината ...

Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен
Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето
усещам как ще рухне всичко ...

Върни ми всички мигове красиви
Върни ми чувството любов
Накарай ме да бъда пак щастлив и
Сгрей този поглед тъй суров
Нека се почувствам пак обичан ...

Срещнах те на странно място
странна беше ти за мене
и до днес си още странна,
но знам, че искам ти да си до мене.
Всичко пак е толкоз странно, ...

В един от онези поетични кръгове
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има... ...