МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...

Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...

Тошко се надява, на една морава –
да полегне малко, като дойна крава…
Сянка да му прави, Старата черница,
точно покрай моста на река Марица!
Тошко се надява, на подкрепа здрава, ...

(„... докато смъртта ви раздели...“)
И ... брачни цял живот, смъртта
ги раздели,
без ни веднъж дори да са се
срещнали.

БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...

Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...

А бяха нощи! Труд, мечти
изпълваха ги с трепет нежен –
към лунния простор безбрежен
духа зовяха да лети.
Инокентий Аненски ...

човешко око̀
ненаситно - тежко̀ ти
отвъд и горко̀

Дъхът ми лъха на вино и разочарование и теб те няма да ми повториш колко глупаво млада и наивна съм с онази подигравателна и чаровна усмивка. Няма те да ми кажеш отново, че съществуването ни е мръсно, а щастието винаги се намира извън допира на протягащата се към него ръка. Няма те тук и сега, но сп ...

🜔 Mortificatio — Saturni Dies 🜔
Събота, ден на Сатурн: Алхимична смърт
Днес е събота. Ден на Сатурн. Денят на стария бог със сърце от олово и очи, прогледнали отвъд илюзиите. В този ден аз умирам. Без вопъл. Без сенки на съжаление.
В душата ми е настъпила алхимичната смърт — Mortificatio. Не умирам, ...

Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...

Някой, някъде тъй писа,
в стар тефтер и захабен –
хлябът ми да бъде клисав,
пътят стръмен. Ден след ден,
нова страница, а стари, ...

Есенна сутрин. Мъгла.
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...

Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...

МОЛЯ ТЕ
Моля те, не ме догонвай!
Моля те, не ме моли!
Моля те, не ми припомняй!
Моля те, не ме вини! ...

Тези тъжни руини,
които някой
някога
е построил,
а друг ...

Свърши се. И оженихме и Безос, не видях някой от вас там,та да разправям. Голяма сватба, голямо нещо. Наредени маси през цялата Венеция, четири музики свирят, на всяко място по едно лимонадено шише ракия. Аз се паднах между една бабичка и едно лапе. Те завалиите им лютяла ракията, та ми ги
харизаха! ...

Без мечти е тъжна скука.
В проза думите редиш.
Любовта ни се пропука
и сама ще продължиш.
Да обичаш е вълшебство. ...

Два живота, две съдби, една любов.
Вече три дни, снегът не беше спрял. Улиците бяха задръстени от огромни камари, натрупани нощно време от неспиращите своята работа снегорини. Колите носеха 60 сантиметрови калпаци, а вратите им бяха блокирани почти до прозорците от снега, който машините избутваха от ...

Всеки ден вървя,
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...

Ние (човечеството) сме досущ като 5-6 годишно дете със скалпел в ръка, правещо принудителна аутопсия на майка си, за да докаже на баща си, че тя... не му е майка!

Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...

ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...

Как така 9 дни ни вест, ни кост, ни следа от това едро животно. То не може да издържи толкова, без да се храни. А ако се е хранило в природата, винаги би оставило следи, и то много.
Значи вече не е там. А къде? Ясно къде - при собственика си, който го е намерил и прибрал, след мисирския шум, който в ...

Бог посъветва за ненапразно използване на името му.
Хората се престарали толкова, че дори забравили произношението.

Само аз, единствено аз и никой друг, зная истината за черната пантера от Шумен.
Драги ми читатели, туй е неоспорим факт, защото, както и друг път съм казувал, имам 2 вълшебни топки и за пореден път се допитах до тех! И както обикновено, веднага видех сичко.
А сега Синзацията!
Шуменската черна пантер ...

Високо Бюро
между Кресло и стол.

в памет на д-р Любомир Робев
Животът - този необязден кон,
здраво ме пришпорва.
Разби спокойствие,
илюзии, ...

Не заспивам, няма зрак –
само мрак и сън досаден
с хода монотонен, хладен
на часовника: тик-так!
Парка, бъбреща неясно, ...

Редят се дни безкрайно,
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...

Една страна - с тълпи от “патриоти”
милеещи за… българския лев,
с привързани - към рублата - идиоти
прегракнали от кряскане и рев,
с развяващите - българското знаме ...

Veneris Dies – 🜕 Sublimatio 🜕
Петък. Ден на Венера. Извисяване.
„Non amori resisto, sed ignem in auram verto.“
Не се съпротивлявам на любовта, а обръщам огъня ѝ в ефир.
„Per artem ascendimus.“ ...

Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...

Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...

Вече имам време за вас, уви, когато ви няма - свидни ми, майко и татко и искам да поприказваме ... Душите ви Там са, зная, навярно и на братята - за нас, като живи рани ... Липсвате ни отчайващо, гледам снимки понякога - все усмихнати, ласкави ... Почти ви усещам в храма, а на сън ви виждам рядко .. ...