А времето танцува валс
На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден.
Забързан е и вечно няма време,
залисан той, във пътя устремен
не би могъл и края да приеме.
Смълчан до болка Залезът унесен
рисува мисли в тъжно и червено
и тихичко допява свойта песен
на чувствата морето укротено.
И Нощ е вече, няма светлина,
обърнат вододел е, спят звездите
там горе – в синьо, долу – тъмнина,
сънува тя на утрото мечтите ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
