25.09.2022 г., 11:17 ч.

А времето танцува валс 

  Поезия » Друга
901 9 12

На изток хоризонтът се пропука,

отвори път във злато и сребро

и Утрото  си свирка, не му пука,

надъхано със младост и добро.

 

И неусетно как - израстна в Ден.

Забързан е и вечно няма време,

залисан той, във пътя устремен

не би могъл и края да приеме.

 

Смълчан до болка Залезът унесен

рисува мисли в тъжно и червено

и тихичко допява свойта песен

на чувствата морето укротено.

 

И Нощ е вече, няма светлина,

обърнат вододел е, спят звездите

там  горе – в синьо, долу – тъмнина,

сънува тя на утрото мечтите ...

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??