10 июл. 2010 г., 15:48

***

608 0 0

Смъртта ще дойде, приковала поглед

в твоя леден лик.

Без страх ще срещнеш нея,

а племето ти ще остане под небето.

 

Не унивай. Стъпките ти бяха

във ехтеж обвити.

А следите нежно тя изтри, за да не види

твоята любима дири.

 

Усмихнато дочакващ, нямаш нищо вече

в този свят, от подлост изтъкан.

И бори се, и би се с дявол

и вампир, одеждите от маски да захвърлиш.

 

Остави си бремето отпред, до прага,

навътре пристъпи без тежест.

И ще усетиш как олеква тялото,

жадуващо покой от живите, изгубени в лъжата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...