10.07.2010 г., 15:48

***

611 0 0

Смъртта ще дойде, приковала поглед

в твоя леден лик.

Без страх ще срещнеш нея,

а племето ти ще остане под небето.

 

Не унивай. Стъпките ти бяха

във ехтеж обвити.

А следите нежно тя изтри, за да не види

твоята любима дири.

 

Усмихнато дочакващ, нямаш нищо вече

в този свят, от подлост изтъкан.

И бори се, и би се с дявол

и вампир, одеждите от маски да захвърлиш.

 

Остави си бремето отпред, до прага,

навътре пристъпи без тежест.

И ще усетиш как олеква тялото,

жадуващо покой от живите, изгубени в лъжата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...