Jul 10, 2010, 3:48 PM

***

  Poetry » Other
607 0 0

Смъртта ще дойде, приковала поглед

в твоя леден лик.

Без страх ще срещнеш нея,

а племето ти ще остане под небето.

 

Не унивай. Стъпките ти бяха

във ехтеж обвити.

А следите нежно тя изтри, за да не види

твоята любима дири.

 

Усмихнато дочакващ, нямаш нищо вече

в този свят, от подлост изтъкан.

И бори се, и би се с дявол

и вампир, одеждите от маски да захвърлиш.

 

Остави си бремето отпред, до прага,

навътре пристъпи без тежест.

И ще усетиш как олеква тялото,

жадуващо покой от живите, изгубени в лъжата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...