Безмълвие
Април прибира прецъфтелите лалета
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза.
Самотен гларус гмурва се за лунната пантофка
на Зорницата - тъй бледа от очакване на щастие…
И само крайбрежните медузи – сънуват ласките неонови,
като планети…
И проблясват, лутайки се във безкрая…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
