Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра.
Тя е изстинала.
В опустялата къща - само тъга.
Радостта е заминала.
Под чержето на двора няма ключ.
Само прах и безвремие.
Като в църква греховно мълча.
Но за всички ни има спасение.
© Константин Дренски Все права защищены