Безвремие
766
0
0
Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра.
Тя е изстинала.
В опустялата къща - само тъга.
Радостта е заминала.
Под чержето на двора няма ключ.
Само прах и безвремие.
Като в църква греховно мълча.
Но за всички ни има спасение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
