Jun 8, 2019, 10:53 PM

Безвремие 

  Poetry
451 0 0

Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
    
В онемелите спомени няма искра.
Тя е изстинала.
В опустялата къща - само тъга.
Радостта е заминала.

 

Под чержето на двора няма ключ.
Само прах и безвремие.
Като в църква греховно мълча.
Но за всички ни има спасение.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??