16 дек. 2007 г., 21:08

Бог се роди

1.3K 0 19


 

В свойта бяла магия
снегът как тихичко
вали ли, вали.
Преоткривам онази
коледна стихия,
задаваща се от всички улички.

Гледаш ме с очите на дете
,
снежинки още ронят се
от красивото небе.
Слушаш ме дори унесен -
Бог се роди в св
ятост  донесен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във всеки Бог е стаен,откриваме мило в снежния ден,
    сърцето загрява,с лъчиста светлина,е всекиму дарява топлина...
    Прекрасен стих,поздрави!
  • Дано винаги виждаш кристалните снежинки, те ги има, колкото и да е окалян понякога снега.
  • Чистота и наивност каза (Пепи Оджакова) - аз казвам наивност и чистота.БРАВО!
  • Браво на малката ми талантливка Както винаги си превъзходна, а този стих сякаш Бог го е написал с твоята ръка! Прегръщам те мила
  • Благодаря ви, приятели, искрено.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...