В свойта бяла магия
снегът как тихичко
вали ли, вали.
Преоткривам онази
коледна стихия,
задаваща се от всички улички.
Гледаш ме с очите на дете,
снежинки още ронят се
от красивото небе.
Слушаш ме дори унесен -
Бог се роди в святост донесен.
© Любослава All rights reserved.
Както винаги си превъзходна, а този стих сякаш Бог го е написал с твоята ръка! Прегръщам те мила 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
