В свойта бяла магия
снегът как тихичко
вали ли, вали.
Преоткривам онази
коледна стихия,
задаваща се от всички улички.
Гледаш ме с очите на дете,
снежинки още ронят се
от красивото небе.
Слушаш ме дори унесен -
Бог се роди в святост донесен.
© Любослава Всички права запазени
сърцето загрява,с лъчиста светлина,е всекиму дарява топлина...
Прекрасен стих,поздрави!