16.12.2007 г., 21:08

Бог се роди

1.3K 0 19


 

В свойта бяла магия
снегът как тихичко
вали ли, вали.
Преоткривам онази
коледна стихия,
задаваща се от всички улички.

Гледаш ме с очите на дете
,
снежинки още ронят се
от красивото небе.
Слушаш ме дори унесен -
Бог се роди в св
ятост  донесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във всеки Бог е стаен,откриваме мило в снежния ден,
    сърцето загрява,с лъчиста светлина,е всекиму дарява топлина...
    Прекрасен стих,поздрави!
  • Дано винаги виждаш кристалните снежинки, те ги има, колкото и да е окалян понякога снега.
  • Чистота и наивност каза (Пепи Оджакова) - аз казвам наивност и чистота.БРАВО!
  • Браво на малката ми талантливка Както винаги си превъзходна, а този стих сякаш Бог го е написал с твоята ръка! Прегръщам те мила
  • Благодаря ви, приятели, искрено.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...