12 сент. 2025 г., 08:49

Божествен допир

186 0 0

Преди да пропадна в смолистия ад,

танцувах със сенки в среднощния хлад,

отекваха стъпки, замлъкна нощта,

въздъхна ефирът, изтля и свещта .

 

Изгаря духът ми, посипва се прах,

сърцето препуска, първичният страх

разсича болезнени спомени с меч,

крещи, но остава все по-надалеч.

 

Нима е божествен безгласният плен,

във тялото крехко до сетния ден

да падам, да ставам, воювам до гроб,

на дните на слава отминала- роб?

 

Нима е възможно с усърден стремеж

да стигна зефира с безкраен летеж?

Далеч от земята, удавена в плач,

пристъпвам полека след своя палач.

 

Ти- принцип изконен, стоящ над света,

докосващ ме с бащинска нежна ръка,

в последния миг на разруха и мрак,

оставаш за мен и приятел, и враг.

 

Треперя, дошла до предела свещен,

началото-край, кръговратът рожден,

животът в съюз нерушим със смъртта,

въздигнал е феникса от пепелта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...