Sep 12, 2025, 8:49 AM

Божествен допир

184 0 0

Преди да пропадна в смолистия ад,

танцувах със сенки в среднощния хлад,

отекваха стъпки, замлъкна нощта,

въздъхна ефирът, изтля и свещта .

 

Изгаря духът ми, посипва се прах,

сърцето препуска, първичният страх

разсича болезнени спомени с меч,

крещи, но остава все по-надалеч.

 

Нима е божествен безгласният плен,

във тялото крехко до сетния ден

да падам, да ставам, воювам до гроб,

на дните на слава отминала- роб?

 

Нима е възможно с усърден стремеж

да стигна зефира с безкраен летеж?

Далеч от земята, удавена в плач,

пристъпвам полека след своя палач.

 

Ти- принцип изконен, стоящ над света,

докосващ ме с бащинска нежна ръка,

в последния миг на разруха и мрак,

оставаш за мен и приятел, и враг.

 

Треперя, дошла до предела свещен,

началото-край, кръговратът рожден,

животът в съюз нерушим със смъртта,

въздигнал е феникса от пепелта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...