12.09.2025 г., 8:49

Божествен допир

183 0 0

Преди да пропадна в смолистия ад,

танцувах със сенки в среднощния хлад,

отекваха стъпки, замлъкна нощта,

въздъхна ефирът, изтля и свещта .

 

Изгаря духът ми, посипва се прах,

сърцето препуска, първичният страх

разсича болезнени спомени с меч,

крещи, но остава все по-надалеч.

 

Нима е божествен безгласният плен,

във тялото крехко до сетния ден

да падам, да ставам, воювам до гроб,

на дните на слава отминала- роб?

 

Нима е възможно с усърден стремеж

да стигна зефира с безкраен летеж?

Далеч от земята, удавена в плач,

пристъпвам полека след своя палач.

 

Ти- принцип изконен, стоящ над света,

докосващ ме с бащинска нежна ръка,

в последния миг на разруха и мрак,

оставаш за мен и приятел, и враг.

 

Треперя, дошла до предела свещен,

началото-край, кръговратът рожден,

животът в съюз нерушим със смъртта,

въздигнал е феникса от пепелта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....