15 дек. 2019 г., 07:47

Болно разстояние 

  Поэзия » Другая
637 8 11
Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите
от съмнало до мрак и наобратно.
Звездите най-нахално го разпитват:
Къде сега са твоите приятели?
А пяната на галещата ласка
се слива със снега на бреговете
и някакви бездомни водорасли
се мислят за заслуженото цвете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??