RainaVakova
431 2760
15.12.2019 г., 7:47 ч.

Болно разстояние 

  Поезия » Друга
594 8 11

Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите
от съмнало до мрак и наобратно.
Звездите най-нахално го разпитват:
Къде сега са твоите приятели?
А пяната на галещата ласка
се слива със снега на бреговете
и някакви бездомни водорасли
се мислят за заслуженото цвете.
Без слънцето разпръснатата слюда
разчита на копнежа на луната.
Но кой да види блясъка й хубав
и кой да й прощава суетата?
Затворени са мидите. Не дишат.
А в кръчмата - пияни капитани.
Морето чака да се свърши Нищото.
Животът е на болно разстояние.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Богиня си на метафорите, сравненията! Много умело работиш с тях, защото имаш дарбата да пишеш! И как си го казала: "Животът е на болно разстояние". Стих, който предизвиква много размисли!
  • Благодаря ви, добри хора! Бъдете вдъхновени!
  • Красиво е...
  • Магьосница си. Това е!
  • Аплодирам.
    Поздравявам те.
  • Прекрасен стих ❤️
  • Благодаря ви, момичета! Хубаво е, че межу нас, тук, разстояния няма.. Бъдете усмихнати и ведри!
  • Прекрасно е!
  • Поздравления!
  • Това е едно от най-красивите стихотворения за морето, които съм чела, Райне, при това за зимно и тъгуващо море! Невероятна си и аз аплодирам горещо таланта ти! ❤️🌹💐
  • Без слънцето разпръснатата слюда
    разчита на копнежа на луната.
    Но кой да види блясъка й хубав
    и кой да й прощава суетата?
Предложения
: ??:??