2 апр. 2020 г., 13:39

Чаша чай 

  Поэзия » Любовная
508 4 9

Когато тихо пак надзърнеш

в прозореца ми рано сутрин

и слънчево ми се усмихнеш -

оставяш ме съвсем без думи...

В леглото ми лъчи полягват

и с нощницата ми играят.

Това, че рошава съм малко

дори за миг не забелязват.

А чаят топъл с дим ухаен

на масичката ме очаква.

Събудих се, защото рано

усетих мирис на дъбрава.

Изправих се със търсещ взор -

къде си скрит, защо не влизаш?

За чаша чай във моя дом

ти можеш винаги да идваш.

Лъжичка мед, една усмивка -

какво ли друго си ми давал?

Във чашката със билков чай

любов гориста си оставил.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??