Чаша чай
Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват
и с нощницата ми играят.
Това, че рошава съм малко
дори за миг не забелязват.
А чаят топъл с дим ухаен
на масичката ме очаква.
Събудих се, защото рано
усетих мирис на дъбрава.
Изправих се със търсещ взор -
къде си скрит, защо не влизаш?
За чаша чай във моя дом
ти можеш винаги да идваш.
Лъжичка мед, една усмивка -
какво ли друго си ми давал?
Във чашката със билков чай
любов гориста си оставил.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
