Чаша чай
Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват
и с нощницата ми играят.
Това, че рошава съм малко
дори за миг не забелязват.
А чаят топъл с дим ухаен
на масичката ме очаква.
Събудих се, защото рано
усетих мирис на дъбрава.
Изправих се със търсещ взор -
къде си скрит, защо не влизаш?
За чаша чай във моя дом
ти можеш винаги да идваш.
Лъжичка мед, една усмивка -
какво ли друго си ми давал?
Във чашката със билков чай
любов гориста си оставил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
