Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда
на всички изоставени езици...
По-сляпа ли е сляпата надежда?
В прераждането вярват единици.
А сенките застанали под ъгъл,
дуел въртят очи в очи, на тясно.
Сърцето ми не можеш да излъжеш,
когато е на правилното място.