19 сент. 2017 г., 19:14

Чудовище от клетката изпуснато

702 6 15

 

Нощта е изморена от предчувствия.

В страха ми тъмнината се протяга -

чудовище от клетката изпуснато,

познало свободата си за жалост.

 

Дъждът навярно мислите превежда

на всички изоставени езици...

По-сляпа ли е сляпата надежда?

В прераждането вярват единици.

 

А сенките застанали под ъгъл,

дуел въртят очи в очи, на тясно.

Сърцето ми не можеш да излъжеш,

когато е на правилното място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария...много имам аз от вас да се уча и в отсъствията си много съм изпуснала...Ценно е, че оценяваш изповедника на душата ми.
    Бъди благословена!
  • Перли от поезия, мъдрост и красота! Според мен всички твои стихотворения са за "избрано"! Възхищавам ти се с възторга на човек, който знае какво е истинска поезия!
  • Вадя ги от чувството, което носи сърцето ми, Роби! Благодаря ти!!!
  • Метафорите сякаш ги вадиш от ръкава си, Райна!...С такава лекота и образност пишеш!...
  • Когато тъмнината се насели в страховете и бесовете й са чудовищно непоправими...работата хич не си е за поезия - благодаря ти все пак ,Еси , че хареса-не е много за харесване...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...