Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда
на всички изоставени езици...
По-сляпа ли е сляпата надежда?
В прераждането вярват единици.
А сенките застанали под ъгъл,
дуел въртят очи в очи, на тясно.
Сърцето ми не можеш да излъжеш,
когато е на правилното място.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
