19.09.2017 г., 19:14

Чудовище от клетката изпуснато

696 6 15

 

Нощта е изморена от предчувствия.

В страха ми тъмнината се протяга -

чудовище от клетката изпуснато,

познало свободата си за жалост.

 

Дъждът навярно мислите превежда

на всички изоставени езици...

По-сляпа ли е сляпата надежда?

В прераждането вярват единици.

 

А сенките застанали под ъгъл,

дуел въртят очи в очи, на тясно.

Сърцето ми не можеш да излъжеш,

когато е на правилното място.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария...много имам аз от вас да се уча и в отсъствията си много съм изпуснала...Ценно е, че оценяваш изповедника на душата ми.
    Бъди благословена!
  • Перли от поезия, мъдрост и красота! Според мен всички твои стихотворения са за "избрано"! Възхищавам ти се с възторга на човек, който знае какво е истинска поезия!
  • Вадя ги от чувството, което носи сърцето ми, Роби! Благодаря ти!!!
  • Метафорите сякаш ги вадиш от ръкава си, Райна!...С такава лекота и образност пишеш!...
  • Когато тъмнината се насели в страховете и бесовете й са чудовищно непоправими...работата хич не си е за поезия - благодаря ти все пак ,Еси , че хареса-не е много за харесване...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...